1. МИТОВЕ И СТЕРЕОТИПИ ЗА СТАРЕЕНЕТО И ЗА ХОРАТА В КЪСНАТА ВЪЗРАСТНОСТ. ЕЙДЖИЗЪМ.

Какво означава да остарееш - много хора през младостта и Средната Възрастност намират този Въпрос за толкова застрашителен,че предпочитат да не мислят и да не се подготвят психологически за последния етап от жизнения цикъл. Същевременно, демографските промени показват,че продължителността на живота нараства , населението на .планетата застарява и едва ли човечеството ще преживее нова младост. Тази тенденция е най-силно изявена в разбитите страни и особено в европа, която не случайно се нарича "континент в своята есен".

Остаряването и приспособяването към предизвикателствата на стареенето е неизбежност за всеки от нас. Съвсем логично е да се стремим да разберем повече, как да се приспособим към загубите на стареенето,биологични, социални и психологически за да превърнем старостта в добро време за живеене. Съвременните изследвания,както и всекидневните наблюдения предлагат доказателства ,КАКТО ЗА БУФЕРНИЯ,ТАКА И ЗА ДИРЕКТНИЯ ЕФЕКТ НА оптималното личностно функциониране и общо на ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ФАКТОРИ ЗА ТИПА и НАСОКАТА НА СТАРЕЕНЕТО: НОРМАЛНО, ПАТОЛОГИЧНО ИЛИДОЗИТИВНО, УСПЕШНО СТАРЕЕНЕ.

Въпреки това в днешно време за някои хора късната възрастност е безличностно състояние на "полусъществуване". В социалните репрезентации за този етап от жизнения цикъл съществуват както негативни така и позитивни стереотипи. Обаче, като правило преобладават негативните. Старостта се разглежда като време в човешкия живот,когато се очакват нарастващи загуби във всички сфери на живота, биологичната, социалната, личностното и когнитивно раз битие. Също така се приема, че тези загуби са универсални и се отнасят за всички хора. Тази социална репрезентация, образува ядрото на "дефицитните" или инболутибни модели, според които стареенето предизвиква "разпад" на личността, снижават се физическите и когнитивни способности, а също така адаптационните компетентности. Митовете и стереотипите за старостта,както и тези за юношеската криза се отличават с голяма резистентност в общественото съзнание, особенно в западната култура. В социалните репрезентации, макар и по-рядко има и позитивен прототип на стария човек, като мъдър , добродушен, търпелив, проявяващ загриженост за децата, бъдещето на човечеството и за съхраняване на духовните и морални ценности. Както крайно негативната така и крайно идеализираната стереотипизация на късната възрастност не се потвърждава от всекидневния опит и съвременните научни изследвания. Примери за негативни стереотипи

-1.Повечето стари хора са бедни

-2.Повечето стари хора не могат да свържат двата края заради инфлацията

-З.Повечето стари хора имат жилищни проблеми

-4.Повечето стари хора са слаби и болни

-5.Повечето стари хора имат нужда от защита и не са политическа сила.

-6.Побечето стари хора се справят лошо с работата си - тяхната работоспособност, продуктивност, мотивация и способност да възприемат новостите с по-ниска отколкото на младите хора

-7.При по - възрастните работници вероятността от трудоби злополуки е по - висока.

-8.Повечето стари хора са интелектуално ригидни и догматични. Повечето от тях са закостенели и не проявяват гъвкавост НА МИСЛЕНЕТО.

-9.ПоВечето стари хора Живеят В социална изолация и са самотни.

ПРИМЕРИ ЗА ПОЗИТИВНИ СТЕРЕОТИПИ

-1.Повечето стари хора са осигурени и са достатъчно задоволени от всичко,защото работещите членове на обществото щедро ги осигуряват с пенсия

-2.Старите хора са потенциална политическа сила. Те гласубат и вземат участие в политическия живот. Те са единни и многобройни.

3.Старите хора лесно се сработват с хората. Те са добри и приветливи .

-4.Повечето стари хора се отличават със зрялост, жизнен опит и мъдрост.

-5.Повечето стари хора умеят да изслушват и са особенно търпеливи по отношение на децата.

- 6.Старите хора се отличават с доброта и щедрост към своите деца и внуци.

Изследванията на социалните репрезентации за хората в напреднала възраст потвърждават тази вътрешна противоречивост и амбивалентност на нагласите. Във всекидневните отношения хората в късна възрастност са възприемани едновременно като

-мъдри и дебилни, "изкуфяли", " тропа му дъската"

-като добряци, с благ характер и заядливи, вечно мърморещи и предизвикващи скандали.

-като алтруистични, посветени за добруването на следващите ги поколения или като егоцентични, загрижени единствено за себе си. Такава поляризация на социалните репрезентации възпрепятства диференциираното Възприемане на старите хора като личности с действително съществуващи между тях индивидуални различия. Най-интересното е че, тези имплицитни концепции, доминираха и в класическата геронтология. Емпиричните изследвания провеждани с клинични извадки потвърждаваха еднолинейния модел на възрастовата промяна прогрес през младостта регрес в старостта.

Преди 30 години Бърнис Н1огартен описва пренебрежителното отношение към този Възрастов период, с понятието ейджизъм. То означаба неправомерно обобщаване и доминиране в общественото съзнание на социална нагласа, която се изразява в неоправдано висока оценка на младостта и дискриминация на старите хора. Отложените последствия на негативните стереотипи засягат не само старите хора. Те Внушават страх у младите, и емпиричните изследвания, показват, че тези които в младостта подържат,негативни нагласи и очаквания за регресивни промени, през последния етап на живота си, имат по-лошо здравословно състояние и по-ниска продължителност на живота. Анкетите също