Митотворчество и митологизация в Епопея на забравените

Социалната мисия на поета според Вазов е не да илюстрира събитията, а духовните уроци, които изтеклото историческо време съхранява. Митът е разказ, останал в народната памет, който преодолява границите на фактологията и разкрива една идеална субективно-обективна реалност. Винаги, когато се прибягва до митологизация, целта е да се откроят такива истини, имащи трайно значение в националната или общочовешката култура. Вазов разбира, че за да има национална идентичност и да се формира национално съзнание, трябва да съществува национално предание и памет за него. Според поета, когато един народ осмисля своите исторически съдбини като свещени, вътрешни традиции, той не може да бъде заличен във времето, и заради това цялото му творчество създава митологемите на Българското възраждане. Това са онези еталони, които носят като изначалие нравствеността. Защото според Н. Бердяев митът не е измислица, а реалност, но реалност от дуг разряд. Иван Вазов е първият български творец, който универсализира, сакрализира националното битие, затова делото му заживява като единен и единяващ родов текст.

Епопея на забравените документира много съществен момент от формиращата се митопоетична концепция за Възраждането. Цикълът откроява онези ценности, с които и днес свързваме възрожденското време. В нея се реконструират исторически събития, но развитието на една единна народна психология е предадена чрез незримото присъствие на видните възрожденски личности от Паисий до Левски и техните образи маркират идеалните граници на личността, жертвала се в полза на отечеството. Заради това според Ролан Барт митът приписва закономерност, типичност, вечност на исторически случилото се.

За патриарха на българската литература Иван Вазов няма по-любима от темата за борбите на българския народ срещу турците, от народния героизъм и нравственото му величие. След Освобождението той с болка долавя един тревожен факт буржоазията се е отдалечила от възрожденските идеи, забравила е великите личности от националноосвободителните борби и се е отдала на бесен стремеж за власт и лично загогатяване. Основната задача на Епопеята е да възкреси светлите образи на най-ярките личности от началото на Възраждането до освобождението от турско робство. В центъра на всяка една от дванадесетте оди стои определена историческа личност, но всички заедно поетът е превърнал в титани, по-силни и по-велики от страданието и смъртта. Всеки герой е неповторим като художествен образ, въплътил в