Митологизация на Апостола в одата Левски

Вазовата Епопея на забравените е замислена и реализирана като национален пантеон на героите.Личностите,обезсмъртене в дванадесетте оди ,са въплащение на нравствения модел,пред който се прекланя българската общност.

Одите следват легендарната схема-постъпките на героя излизат извън рамките на обичайното човешко поведение,той извършва чудо и загива мъченически за идеала си.

Образът на Левски в едноименната ода Вазов изгражда,повтаряйки библейския легендарен сюжет за Христос.Апостола обикаля беден,гол,бос,безимотен и проповядва новото слово, за да канонизира като светец.Белязън със знака на изключителността,героят извършва чудо-пробужда порива към свободата в душите.Предаден е от своя Юда ,измъчван е,обесен е .Бесилото,равнозначно на Христовия кръст,придобива сакралност, а Апостола надмогва смъртта в отвоюваното безсмъртие.

В композиционно отношение одата се разделя отчетливо на две части монологът на героя ,в който са изяснени мотивите му, и разказът за чдноватия му подвиг .Някои изследователи считат,че трета композиционна част е апотезът на бесилото ,с което завършва творбата.Много от критическите прочити определят монолога като театрален ,шекспировски,немотивиран.Но ако приемем,че Вазов съзнателно следва библейската легендарна схема ,то и монологът си има своите съвсем конкретни художествени функции .Героят се терзае и настойчиво търси отговор на въпрос ,който ще уясни отношенията му с Господ кое е по-угодно Богу,кой път отвежда към небесни рай и спасението?.Размишленията на героя доказват,че напускайки тясното пространство на манастира,той всъщност ме се дистанцира от Бог и не загърбва мисията си на божи служител,напротив,приема я безрезервно и отговорно,но я осмисля по нов начинда кажа тайно две-три думи нови на онез,що влачат тежките окови.Левски не е разпопен монах,избягал от храма,химните и молитвите.Той сваля черното расо категорично рече и излезе,но за да се превърне в Апостол от нов тип,на действителната добродетел, и като такъв именно ще бъде канонизиран като светец в народната памет.Тази представа за Апостола трудно може да бъде внушена без монолога.

Левски поема по избрания път на мисионер-да пробужда съзнанието ,човешкото и националното достойнство.Подобно на героите светци от средновековните жития и той обикаля градове и села,за да дарява просветление ,забравил напълно себе си,надмогнал личното телом и духом.

Във Вазовото описание Левски удивително напомня за Иисус-гол,бос,безимотен,той се скита без сън и без покой,отдаден напълно на хората и на идеала си.Индетификацията на Левски с Христос се задълбочава посредством факта,че той обикаля за да разпространява Словото,убеждава чрез силата на Словото-думите му бяха прости и кратки,говореше често,слово сладко и опасно.Въздействието ,което упражнява,е впечатляващо.Народът разпознава в неговото лице своя Спасител.Отшелника и скиталеца,който проповядва бунт и борба,приемат безусловно за светец-селяните прости светец го зовяха.

Създавайки легендата за изключителния герой,Вазов акцентира върху свръхчовешките възможности на Апостола.Неговите подвизи не се подбират в