Митологията е познание за света и начин на мислене, израз на родовото съзнание, формирано през вековете. Древният човек постепенно изгражда стройна система от представи, облечени в конкретни предметни форми, обясняващи и рисуващи света, вселената и процесите, ставащи в тях. Появяват се историите, в които главна роля е отредена на боговете. Като цяло, митологията представлява синкретичен мироглед. За старите елини в съзнанието съществуват неотделимо идеологически, културни, обществени, правни, религиозни възгледи. Това единство и неразчлененост определяме като синкретизъм на съзнанието или синкретична идеология. Митологията е несъзнателно, цялостно, монолитно отношение към света. Нейното предназначение е да създаде цялостна представа за същността на битието. Тя е тясно свързана с вярата и не подлежи на съмнение и проверка.

Времето и пространството за древните хора нямат значение в смисъла на съвременното разбиране за тях и това води до смесване на исторически епохи, събития и личности в митологията, като се създават устойчиви типове-събития и типове-личности, които служат за еталон, пример за подражание. По този начин се оформят реалното (профанно) и митологичното (сакрално, свещено) време и пространство. В митологичното време и пространство съществуват закони, които нямат нищо общо с реалността. Историческите личности и събития променят, размиват и смесват чертите си с други и се оформя една нова действителност, която не предполага промяна и в която всичко има устойчив, типизиран характер. Родовият човек принадлежи изцяло на общността - рода, и съзнанието му е неотделимо от общото родово съзнание. Ще минат векове, преди човекът да започне да мисли за себе си като за личност, отличаваща се от останалите, със свои възприятия, проблеми и отношение към действителността. Тогава ще настъпи разпадането на митологичната идеология и усложняването на човешкото световъзприемане. Но в древните времена можем да поставим знак за равенство между митология и мислене. Митологичното мислене се отличава с мащабност и безвремие. Проблемите са свързани с вечните въпроси за устройството на света, взаимоотношенията между хората, нравствеността, морала. Митологичното мислене е универсално - в него са заложени вечните общочовешки проблеми, Които са в основата на литературата във всички времена. В същото време мисълта е пресъздавана в конкретни образи, явленията са персонифицирани. Митът включва в себе си историята на всеки човек поотделно и на общността като цяло. Той отразява универсалната съдба. В него са зададени образците за отношения в обществото. Той обединява, осъществява приемственост във времето и пространството, защото общността се явява наследница на разказаното. С митовете за първи път се появява свят, издигнат над видимия. В тази друга реалност нещата са проблематизирани и типизирани и се възприемат като неоспорима истина.

В този етап словесността е в своя митологичен период - тя служи главно за празнични ритуали и е неотделима от танца (движението) и музиката. Словото облича" в образи митологичното мислене. Светът на хората и боговете например е подвластен на Зевс, а светът на мъртвите - на Хадес; ветровете се отъждествяват с Еол, благодатната земя - с Гея, а небето - с Уран. Човешките взаимоотношения намират въплъщение в образите на боговете: съпружеството е представено от Зевс и Хера, братските чувства - от Аполон и Атина. Дори нравствените понятия са опредметени чрез боговете - Ерида олицетворява раздора, Немезида - отмъщението, Нарцис - самовлюбеността и егоизма, Тюхе - щастието и благоденствието.

Митологията постепенно се оформя като сбор от митове - разкази за богове и герои. Много по-късно митовете са обединени в цикли, което улеснява систематизирането и