МИТОЛОГИЧНОТО И ИСТОРИЧНОТО В ПОЕМАТА НА ГЕО МИЛЕВ СЕПТЕМВРИ

Елка Димитрова

Избирайки антиномията митологично-исторично за релевантно отношение, през което да бъде разгледан един текст, не може да не се отчете и съответният социокултурен контекст, доколкото споменатата антиномия не е специфично литературен или културен проблем.

Митологизмът и историзмът като феномени на съзнанието се оказват определяща опозиция в европейското мислене от християнската епоха насам. Въпреки митологичната си структура християнството е и първата исторична епоха в европейската култура. Тогава по думите на Гадамер човешката история добива нов смисъл на постоянно решение за или против Бога /Гадамер, Х. Г. История и херменевтика. С., 1994. с. 34./. Християнството съдържа препратки както към митологичното, така и към историчното ниво на съзнанието. Неговите времеви представи са свързани както с митологичния кръг, така и с историчната векторна проекция. От една страна, християнското време се определя в сключеността между Рождението в началото и Второто пришествие в края. От друга страна, нефиксираността на крайната точка във времето превръща тази темпорална представа във векторна, като по протежението на този вектор се редуват умалени варианти както на Началото, така и на Края. В този смисъл времето в християнския космос е псевдоциклично. Специфичната за християнското мислене на света диалектика може лесно да се констатира при един анализ на християнската представа за време, но тя е зададена като възможност още в самите му митологични сюжети. Тази диалектика не е безконфликтна в реалното си протичане. Понякога тя мотивира противоречия, които при всяка екзистенциална криза биват актуализирани и трансформирани в екзистенциални и етически, в противоречия, засягащи самата реалност на човешкия живот. Това е възможно, защото християнството като всяка религия функционира като основна етическа и социална система. Такива съществени противоречия са например двете лица на Бога - благото и гневното; двете формално възможни проекции на Христос - Антихриста и Параклета; противоречието между изкуплението на човешките грехове от Христос и факта, че Христос известява идването на Параклета, който е продължител на Неговата мисия, а това от своя страна означава, че всичко е изкупено, но нищо не е изкупено докрай. Има възможност за противоречие, засягащо дори основната опозиция Бог-човек и по този начин изкушаващо за погрешни (от гледна точка на християнската догма) интерпретации. То се основава на хипотезата, че Бог не е напълно Бог, тъй като една от неговите хипостази е Исус Христос, който е Бог и човек едновременно (Богочовек), а човекът не е само човек поради Божиите думи: Аз рекох: Богове сте вие; Всинца сте синове на Всевишния." /Библия. Старият завет (изд. Британското и чуждестранно дружество) С., 1923, Псалом 82:6/. Авангардизмът като едно от лицата на социокултурната криза от началото на века в Европа носи в себе си белезите на краха на