МИТОЛОГИЧНА КУЛТУРА

Митът, възникнал в предписмения период на човешката словесност, носи магическия знак на красиво необяснимото. Обяснява и назовава свещения глас на древността. Звукът и ритъмът организират пространствения рисунък на митичното словесно действие, изиграващо чрез ритуалния танц неписаната, но предавана устно, дребна история на племето. Но звукът и жестът умират с прекъсване акта на изпълнение. В паметта на поколенията остава споменът за свещения глас на миналото, често извикван в настоящето чрез ритуалния танц. Пластиката на човешкото тяло материализира чрез хореографския рисунък на танца митологичното слово вече като преразказан, в случая изигран, древен сюжет пред публика - човешката общност на племето или рода.

Митът получава публичност. Митологичното съдържание има обществен резонанс. Поколенията помнят, вярват в разказаното и допълват хронологията на митологичния разказ със събития от своя живот. Оформят се тематични блокове, цикли от митове. Действащите лица - носители на митологично съдържание - от странни митични същества, трудно различими от необяснимия природен свят, се превръщат в герои, запазили свещените жречески функции на първооткривателите на света и респективно създатели на племето; но същевременно стоят близо и до реалния земен живот на човека. Митологичният герой, чрез сюжета на разказаната древна история на племето и рода, свързва свещеното време на мита с реалното съществуване на човека в настоящето, т.е. митологично и профанно време едновременно битуват в съзнанието му. Това не води до раздвоение, а до синкретизъм на художествена форма и митологично съдържание.

Героят на мита, колкото божествен - толкова и човешки земен, става участник в поредица от героични подвизи. Появява се епичност в действията му, водещи като героична хронология към създаване на първични форми за държавно обединение на човешките общности. Митът и епосът живеят синкретично в устното сказание или епичната песен, разказващи за митичната сила на героите от свещения митологичен първоизвор на времето.

Художественият изпълнител на митологичния разказ се превъплъщава не само в героя на мита - полубог-получовек, но и потъва в сакралното време на предците. Така реално става пренасянето на минало в настояще. Епохите се сливат. Божествено и човешко взаимно се допълват. Появява се връзка между света на боговете - герои и земния свят на човека. Център на света става не организираният митологичен хаос, превърнат в приказен космос, а съзнателно избран от човека божествен свят, в който живеят героите на древното му родово минало. Човешкото съзнание има родствена връзка с божественото в този неземен свят, съхранил красивия първообраз на родовото зачатие. Богове и хора влизат в диалог. Всеки има свой свят, свое пространство и място за действие. Хората - в реалиите на земния живот, а боговете - издигнати високо над него. Така се появява вертикалната структура в композиционния строеж на различни митологични системи.

Митологията е първата художествена форма, изразяваща духовността на човечеството. Митологията на древна Гърция организира човешкия и божествен свят в две духовни културни пространства - света на Олимп - вертикалната проекция за художествено отражение - и пространствения хоризонт на земната житейска хронология от човешкия бит.

Двете художествени среди се отразяват една В друга и божествените представители