Мита

Митата са вид косвен данък, който се начислява върху определени вносни стоки предназначени за производствено и непроизводствено потребление в страната. В практиката съществуват макар и рядко експортни мита за ограничени ресурси. За налагането на мита върху вносните стоки съществуват два основни аргумента: фискален аргумент и протекционистичен аргумент. Фискалният аргумент губи актуалността си. Митата не са значим източник за постъпления в държавния бюджет те са около 1% от общите приходи. Протекционистичния аргумент също не е от особена важност в днешно време, поради това, че протекционистиичните мерки на държавата чрез митата не допринася за правилното развитие на националната икономика, прави я не достатъчно гъвкава и устойчива на световния пазар. В днешно време е допустим протекционизъм с точно определен период от времето, охраняващ от външна конкуренция нововъзникващи производства от общодържавен приоритет /технологичен, образователно-квалификационен и др./. Законова регламентация Закон за митниците и Правилник за неговото приложение, Митническа тарифа на Република България, Валутен закон. Общата митническа тарифа регламентира следните въпроси: обезпечаване на правата и задълженията на субектите на митническото законодателство, търговията на стоки в ЕС, вносни и износни такси, европейски митнически тарифи, класификация на стоки и техния произход, навлизането на стоки на територията на ЕС, третиране на стоки от трети страни, стоки намиращи се под митническа процедура, транзитни стоки и др, свободни и безмитни зони. Обект на облагане всички внассяни, изнасяни и транзитирани стоки и предлагани услуги, преминаващи националната граница и континенталния шлейф на Република България. Данъчен субект лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация, или не е изпълнил изискванията на режима за мременно складиране, не спазило изискванията на митническия режим, под който е поставена стоката. Данъчна основа основа за изчисляване на подлежащото за заплащане мито е митническата стойност на стоката и услугата. Начинът за определяне на митническата стойност на стоките е регламентиран с Правилника за приложение на Закона за митниците. Данъчния размер е определен съгласно Общата митническа тарифа за съответния вид и група стоки. Митата при вноса и износа и таксите с равностоен ефект са забранени между държавите-членки. Отменени са всякакви количествени ограничения между страните, освен тези, допустими като изключения за гарантиране на здравето, сигурността и националните стопанства на страните. Възникване на данъчно задължение вносно митническо задължение възниква при приемане на митническата декларация, неправилно въведени или отклонени от митнически надзор стоки. Износно митническо задължение възниква в момента на приемана на митническата декларация, когато стоката действително е изнесена или е доставена по местоназначение. Срокове за внасяне на данъчните задължения При внос дължимите мита могат да се внесат в брой в касата на митницата, безкасово или чрез прихващане. При внос на стоки митническите органи изчистляват и събират митни сборове при влизане на стоките в страната преди освобождаване от митнически контрол. Ако стоката обект на внос е акцидна, обезпечаването е с банкова гаранция за срок от 60 дни. Митническата стойност има следните елементи: договорната или заплатена цена на стоката + мито + временна такса по вноса /5%/ + такса за митническо оформяне 0,5% - 1% но не повече от 700 долара + акциз /ако стоката е акцизна. Получената стойност е облагаема основа за ДДС. Върху нея се добавят 20% ДДС.