Забравена парола?
Начало на реферати

Мит ли е моногамията ?


Мит ли е моногамията


Моногамия, доста популярна дума, но не ми е много ясно какво точно значи. За себе си знам, че винаги когато съм бил обвързан, съм бил моногамен. Но какво ще стане ако аз в една красива пролетна утрин, вървейки по улицата се сблъскам с красива жена и онази искра между нас проблесне с пълна сила? Какво ще стане с онази обич която изпитвам към половинката си; ще изгасне ли, ще отмине ли, и дали ще я захвърля в страни и с пълна сила ще задоволя нагона си, с нещо ново и непознато? Да си призная, това най вероятно ще стане и то не за друго, а защото човек не може да управлява сърцето си с разума. Ако се опитам, ще загубя тази битка – вечната битка между разума и чувствата. Знам ли, повечето хора са моногамни от чиста проба мързел. Обичат, обичани са, къде повече - къде по малко, но пък не са самотни. Дотук добре, всичко е прекрасно, но все пак човек води някакъв социален, живот среща се с хора и нищо не му пречи да попадне в горната ситуация. “Дрън”- удря те нещо по главата с пълна сила и след три дни болестно състояние усещаш че си влюбен – чудесно, ама не си влюбен в половинката си. Оказваш се в ситуацията като в небрано лозе... За жалост на всички наивници ще кажа, че изборът е един, и той е насочен към новото и непознато, което ни е интересно и ни влече с пълна сила. Както някой беше казал “Интересно ни е, защото нямаме достатъчно информация”. Много просто, захвърляш старата книга, защото вече си я прочел няколко пъти и хващаш новата защото в нея има вълнение и живот - чувстваш се жив, докато я четеш. Няма по-голямо наказание от еднообразието. Всеки един ден от живота ни ние се променяме и се стремим към нещо или някой. Всеки ден се случва нещо. Ако не беше така щях да се чувствам като морално остаряла техника, която е захвърлена в килера с един пръст прах по нея. Не, благодаря. И тъй като съм справедлив ще разгледам и другата страна. Страната на изоставения, на предадения, на този, на който са му разбили сърцето. Да, наистина, да те зарежат е несправедливо, даже гадно. Ще се попиташ къде сгреших ? Какво не направих както трябва ? Кога трябваше да променим отношенията си?

Моят най- добър приятел ходеше с едно момиче 4 години. Четири години от най-прекрасната и вълнуваща част от живота им – Тийнеджърските. В един момент той стана на 20, беше отслужил войниклъка, беше свободен. Пред него имаше много възможности, животът беше пред него. Попитах го какво ще правиш? Ще се ожениш ли? Ще ходиш ли да работиш в чужбина? Ще учиш ли висше? А той ми отговори: “Обичам много тази жена, тя ми е първата любов. Но се уморих, омръзна ми да си говоря сам”. Попитах го: “Как така, си говориш сам, та нали тя е до теб”? А той ми отвърна ми с усмивка на уста: “Приятелю, толкова добре я познавам, че когато искам да я попитам нещо знам отговорът и!” Обяснението на този феномен се нарича УМОРА, умората от взаимоотношенията с някой. И когато изпиташ това чувство се изправяш пред избор, да се ожениш и да имаш деца, или да прекъснеш текущите си взаимоотношения. Когато имаш дете, отношенията ти с жената до теб като че ли остават на заден план. Ти започваш да живееш заради детето си. Искаш да си до него когато прохожда, да чуеш първите му думи, да го видиш първокласник, абитуриент и накрая зрял човек. Твоята половинка е човекът с който ще си помагате, ще си бъдете опора, “ще бъдете заедно в добро и зло до края на дните ви”. А къде е онзи трепет от първата прегръдка, целувка и секс? Няма го, отишъл е на заден план, за да пребъде семейството ви, за да пребъдат децата ви. Човек попаднал в ситуацията на моя приятел, когато е бил на 20 и е разсъждавал по горния начин, бързо взима решение за промяна. Той така и направи. Ах да... да спомена и за изоставената му приятелка... Какво да ви кажа, само след година тя се влюби, заобича, омъжи и даже си роди дете. Да и е живо здраво, и семейството и също. Но като че ли малко се отклоних от темата. Мит ли е моногамията – ами да, разбира се, само че дефиницията за нея отново не ми е много ясна. Дали означава да изневериш на половинката си физически, или в мислите си? А това в мислите включва ли Анжделина Джоли, Беионсе Ноуз или пък десетките манекенки от Fashion TV с които се приспивам вечер? Най-вероятно се имат предвид само жените, с които мога да правя секс, което пък не изключва вероятността това да стане с някоя от горните – въпрос на възможности. Но нека бъдем реалисти, това не може да ми се случи. Би било прекалено хубаво. Дали пък не е чувството, което си изпитал при първата целувка? Дали не означава да си с някого прекалено дълго, а и колко време е това “прекалено дълго” ?.

Мит ли е моногамията ? facebook image
Публикувано от: Илко Бакалов

Дясната ръка на човека (есе) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.