Мит и история в Епопея на забравените

Животът и творчеството на Вазов пресичат две е похи от българската история-еднакво важни,но крайно различни като дух,интереси и ценностна система

Възторжените идеали,героиката,устремът на Българското възраждане,което превръща довчерашните роби в достойни личности,в Слеосвобожденска България са забравени и потънали в прах.Нови нравствено-етични принципи и духовни ориентири определят битието на българина и атмосферата след знаменателната 1878г.

Не е в ъзможно творец от мащаба на Вазов да остане безучастен към тази деградация в националното съзнание.Той открива творческо признание и лично удовлетворение в това да припомни настойчиво героичното минало и остро да критикува недостойното настояще.

Авторът не търси класическата епопейност.стихосбирката не се отличава с характерните за жанра крупни мащаби,нито поема сериозна времева дистанция.Вазов претворява най-пълнокръвните изяви на българския дух,за да им дари заслужената вечност и майсторски помирява история и мит.на границата между историческата обективност и чудесата на митологичното,героите израстват като титанични,легендаризирани личности,вдъхновения за всеки,обърнал се към миналото да потърси националната си идентичност.В Епопеята историческият пласт се преплита с баладични,библейски и фолклорни елементи-така дванадесетте оди не просто разказват патетично историята,а се превръщат в апология на народния героизъм.

В исторически план Българското възраждане започва с появата на кратката Паисиева книжка История славянобългарска.Изплувал от мрака на Средновековието,светогорският монах хвърля пъървата искра в народната свяст.В одата Паисий Вазов очертава справедливо значимостта и мащабността на делото му.

Още с епиграфа авотрът въвежда мотива за безпаметството и важността на историческата мисия на монаха.Цитатът,познат на всекиго О,неразумни и юроде!... кореспондира с разбирането на Паисиевото дело като възраждане на българското достойнство чрез откриването на собствената история,изграждане на историческо самосъзнание,което е път към национално самоидентифициране.Тук избраният цитат по интересен наин подчертава съюза между мита и историята,тъй като аргументира ценноста на текста и предава словата на героя-и историческия,и фиктивния.

Образът на монаха,изграден от Вазов също е двупланов.В началото на текста още е поставен признака тъмнина,с който е обисувана предметната обстановка и облика на героя.той е бледен,с черно расо.Тъмнината е напластена и сякаш определя Паисий като невзрачен.Но няколко стиха по-надолу на земността и обикновеността на монаха се противопоставя светлината,което подчертава митологичното и исвятото,които Вазов би искал да изтъкне.Реторичните въпроси във втората строфа очертават една многолика и мистериозна личност и насочват към мащабността на делото и различните му функции.

Авотрът посочва амбивалентното в одата чрез класическата композиция и опозиция мрак и светлина.Тези мотиви,напластени в произведението,оформят богати семантични полета и множество метафорични значения.Мракът например носи асоциации с невежество,безпаметство.позор и въвежда идеята за робския сън.Светлината е в пряка опозиция-тя е пробуждането,просветление,свобода и слава.Двата антагонистични аспекта са ориентирани към различни времеви пласта.Още първият стих съдържа указание за времето на написването сто и двайсет годин..тъмнини дълбоки!Едно от значенията на израза тъмнини дълбоки е отдалечеността на тези години.Таака се получава двойно пречупване-през Вазовата и през съвременната гледна