Не се лъжете:Бог не може да бъде поруган.
Каквото посее човек, това и ще пожъне.
Послание към Галилея, 6:7

Още в дълбока древност в свещените индуски Писания е бил даден ключът за разкриване на най-трудните загадки на човешкия живот.
Според ученията на древните Мъдреци, човек е надарен с безсмъртен Дух, произлизащ от Бога и съдържащ в себе си всички божествени свойства в зародиш.
За да могат всички тези божествени свойства да се пробудят и да може човек сам
да ги развие напълно, на него му се дава поле за действие: земния свят.След като изчерпи целия опит, който може да извлече от разнообразните земни преживявания - и тъжни и радостни - човек достига себепознанието, а заедно с него и съзнанието за своя божествен произход, съзнание, което ще го поведе към съвършенство със силата на такава вътрешна необходимост, с каквато семето на тревата дава трева, а семето на дъба - дъб.

Но за да може действително да изчерпи целия опит, който се дава от земното съществуване, на човек е нужен не един, а много животи. Според учението на древните Мъдреци, той живее много пъти, като се въплъщава в различни епохи, в най-различни условия дотогава, докато земния опит не го направи мъдър и "съвършен, както е съвършен нашия небесен Отец", по думите на Христос. На Запад религиозните учения на Древния Изток са почти неизвестни в техния чист и възвишен смисъл; а познаването им би могло да обясни и най-загадъчните явления на нашия труден земен живот. Освен закона за превъплъщаването, който обяснява външното и вътрешното неравенство на хората, древните източни учения са дали на света разумно обяснение на закона за нерушимата справедливост, който управлява света. Този закон носи името Карма. Той постановява, че в света на Духа всяка причина носи след себе си съответното последствие с такава правота и неизбежност, с каквато във физическия свят едно и също явление поражда всеки път едно и също последствие. Сега ще пристъпим към краткото изучаване на този закон. Санскритската дума "карма" означава действие. Да бъдеш и да действаш е едно: цялата Вселена представлява едно велико и непрекъснато Действие, управлявано от нерушимия Закон на Справедливостта. В световен мащаб действието означава, че всичко е взаимосвързано, всичко се намира във взаимозависимост и всичко се стреми към една цел.
Всяко действие във Вселената е резултат от предшестваща причина и в същото време е причина за последващо действие. Получава се непрекъсната верига от причини и последствия, които в осъществяването си представляват живота на Вселената. Оттук и значението на Кармата като закон за причинността.
По отношение на човека Кармата представлява цялата съвкупност от неговата дейност. Всичко това, което човек представлява в настоящето и това, което ще представлява в бъдеще, всичко това е последствие от неговата дейност в миналото.
По такъв начин, единичния живот на човека не е нещо откъснато и завършено, той представлява плод от предишните и в същото време семе за бъдещите животи във веригата от последователни въплъщения, от които се състои непрекъснатото битие на всяка човешка душа. В живота няма скокове и случайности, всичко има своя причина, всяка наша мисъл, всяко чувство и всяка постъпка идват от миналото и влияят на бъдещето. Докато това минало и бъдеще са скрити от нас, докато гледаме на живота като на загадка и не подозираме, че сме го създали сами, дотогава явленията от нашия живот някак случайно ще се появяват пред нас от бездната на непознатото.
Тъканта на човешката съдба се изработва от самия човек от безброй нишки, които се