Мистерията на сините звезди

Повоче от половин век астрономите си задават въпроса каква е природата на невидимото хало, обгръщащо нашата Галактика. Прочутата скрита маса би могла да е съставена от хиляди милиарди агонизиращи звезди - бели джуджета. Очаква се съвсем скоро те да бъдат наблюдавани, което би позволило на космолозите да прецизират възрастта на Вселената.

Дребните камъчета преобръщат колата. Незначителна промяна на някои от параметрите в еволюционния модел на звездите води до леко изменение в цвета на звездата-джудже... и ето че нашата представа за Космоса се преобръща. Публикацията на астрофизика от Университета в Торонто Брад Хенсън в списание "Nature" е кратка, но последствията от нея биха променили познанието ни за Вселената, ако откритието бъде потвърдено. Новата теория би могла да даде отговорите на два от най-сериозните проблеми на съвременната астрофизика - природата на скритата маса и възрастта на Вселената.

И всичко това, само защото канадският теоритик е изучавал малко по-внимателно от своите колеги еволюцията на белите джуджета. Тези ядра на агонизиращи звезди са с прекалено малка маса и голямо количество тежки елементи, за да поддържат ядрените реакции. По тази причина те се охлаждат бавно с течение на времето.

Така, с помощта на телескоп, могат да бъдат видени само много млади бели джуджета с все още гореща повърхност - например тези, които осветяват планетарните мъглявини. В литературата можем да прочетем, че след това белите джуджета изтиват, като светимостта им намалява, а цветът им се променя в червен. Те приключват еволюционния си път, като угасват. Такъв бе добре установеният модел, преди да бъдат публикувани работите на Брад Хенсън. Той е открил, че на повърхността на достатъчно охладило се бяло джудже, молекулите на водорода трябва да поглъщат светлина от черванета област на видимия спектър. Или казано по-просто, охлаждайки се, белите джуджета не би трябвало да "почервеняват", а напратив - да стават все по-сини. Нещо повече, техният блясък ще спре да намалява, превръщайки се в почти постоянен с течение на времето. Това откритие можеше да бъде сметнато за безобидно - какво значение има цветът на агонизиращите звезди, бил той син, бял или червен?...

Но астрофизиците веднага оцениха ползата, която могат да извлекат от него. Космолозите веднага бяха обладани от интерес към тези малки сини звезди. На първо място - скритата маса. Вече повече от половин век е известно, че спиралният диск на нашата Галактика е обгърнат от обширно хало, съставено от маса, която е.. невидима. От много години физици и астрономи си задават въпроса за природата на тази "тъмна материя". Още повече, че загадката не се ограничава в рамките на Млечния път, а засяга всички галактики. Всъщност, 90 % от масата на Вселената е с неизяснена природа!