15. Мисловната ориентация в учебната дейност.

Социалното поведение на човека включва безусловно психологическата ориентация както на сензорно така и на представно равнище, но обективната реалност за човека освен чрез конкретните предмети и явления се представя и чрез думите на езика като особени сигнали на конкретните предмети и явления. Павлов нарича тези сигнали втора сигнална система. Тя представлява физиологическа основа на вече абстрактното и обобщено познание на човека. Такъв тип познание се свързва с психологическия феномен наречен мислене. В общата психология мисленето се дефинира като психичен процес на отражение на обективната природна и обществена действителност посредством абстрактни и обобщени психични образи. Като вид психична ориентация мисленето се осъществява винаги и само в единство с езика. Всъщност речта е физиологически орган посредством който функционира езикът като средство за общуване. Затова мисловната ориентация е винаги оръдейна, езикова по своята ориентация. За историческото и за индивидуалното възникване на мисловната ориентация водещо значение има възникването на обобщените абстрактни психични образи. Главното средство за този процес е езикът и в частност думите на езика.

В представната ориентация в думите се закрепват впечатления и образите за конкретните предмети и явления. Но обективната реалност природа и общност съществуват цели групи, класове еднородни предмети. Посредством думите на езика човекът отделя и закрепва в съзнанието си общите значения на цели групи и класове предмети. На тази именно основа възникват обобщени психични образи, а думата е оръдието или средството, в което се закрепват именно такива обобщени значения. Мисловната познавателна активност на човека е всъщност процес на актуализиране посредством думите на езика на обобщените образи за предмети и явления, или на техните обобщени значения.

Следователно мисловната познавателна активност подобно на представната вече предполага и функциониране на паметта. Процесът на мисловна ориентация като начало е винаги актуализиране на обобщените значения на предметите и явленията. За това мисленето и езикът са винаги в диалектическо единство, те са вътрешно закономерно обвързани. Мисленето е психичен процес, а не език. Езикът е оръдие за общуване, което човекът създава и не е мислене. Тези два феномена са така вътрешно обвързан, че само единството им може да осигури мисловно познание. Мисловната ориентация е абстрактно начинание, защото процесът на отделянето на общите свойства на групите от явления и предмети, предполага абстрахиране на онези признаци и свойства които имат второстепенно значение. Затова мисловното познание е същевременно абстрактно и обобщено.

За разлика от всички други психични процеси мисленето, а от там мисловната ориентация се осъществява посредством онези форми. За тях има отделна наука наречена формална логика. Този факт има особено значение за учебната дейност. Формирането , изграждането на мисленето на човека всъщност е произходът на изграждането, построяването на формите на мисленето и това сса понятия и значения. Понятието е психически образ, посредством което се осъществява психическото отражение както на природата така и на обществената действителност. Да се осъществи мисловна ориентация на субекта означава да се изгради понятие. В този смисъл понятието висша психична функция присъща само на човека в най високата си степен е представена от понятията. Всяка дейност в някаква степен се свързва с формирането на определени понятия. Но главното което характеризира учебната дейност психологически и особено обучението е формирането на понятие.