Митрополит Антоний Сурожки

Мисли за вярата,

образованието и творчеството

Днес науката играе толкова голяма роля (това е съвсем справедливо и аз се радвам на това), та ни се струва, че всички въпроси трябва да ги решаваме така, както се решават научните въпроси; и ние искаме да прилагаме чисто научните методи към теми, при които те са неприложими. Та нали не прилагаме методите на физиката в биологията и методите на химията в историята. Откъде накъде ние трябва да прилагаме методите на физическите науки в областта на човешката душа? В миналото аз се занимавах с наука, по-точно с физика. Всеки физик може да разчлени музикалното произведение на съставните му части, да го изрази математически, да го превърне в криви; това се нарича акустика, но не се нарича музика. След като сте анализирали с физически прибори музикалното произведение, вие нямате никаква представа дали то е прекрасно, или посредствено, защото възприемането на красотата в музиката се случва на друго ниво.

Трябва да покажем на детето, че целият този свят за нас, вярващите, е създаден от Бога и е като книга, разтворена пред нас. Вместо да противопоставяме вярата, учението на Църквата на обкръжаващия ни свят, литературата, изкуството и науката, ние трябва да покажем на децата, че и в това се разкрива във все по-голяма дълбочина тайната за Бога.

Бог е сътворил този свят; за Него всичко, което е предмет на нашите научни търсения, е Бого-словие, т.е. познание за Бога; всяко творчество по някакъв начин приобщава към Божественото творчество. Ние нямаме право да не знаем по какъв път върви човечеството, защото християнската вяра, библейското предание като цяло е единственото предание на света, което историята приема сериозно и материалният свят ги приема толкова сериозно, че ние вярваме във възкресението на мъртвите, във възкресението с плът, а не само във вечността на неумиращата душа. И аз мисля, че ние трябва дълбоко и прецизно да знаем и познаваме всичко, което съставлява умствената, историческата и обществена мисъл на човечеството. И то не защото в Евангелието има някаква политическа или обществена, или естетическа доктрина, а защото няма нито една област, върху която Божествената благодат да не хвърля лъч светлина, преобразявайки това, което е способно на вечен живот и изсушавайки това, което няма място в царството Божие. И нашата задача е да имаме по-задълбочено разбиране за света, отколкото самият свят има.

Човек трябва да развива себе си колкото се може повече във всяко отношение; и с ума, и със сърцето си, и с цялото си същество да бъде колкото се може по-богата личност. Това не е задължително за този, който е християнин; а за този, който в качеството си на християнин иска да направи принос в живота, ще кажа: да, задължително е. На нашите млади свещеници в Лондон аз винаги казвам: избери си какъв да бъдеш: невежа и светец или добре образован човек; но докато още не си светец, моля те, бъди образован човек, иначе ще стане така, че на въпросите, на които човек има право да получи отговор, ти не отговаряш нито по святост, нито по образование.

Всичко, което се вижда по земята, е Божие творение; всичко, което съществува е излязло от Божиите ръце, и ако ние бяхме зрящи, щяхме да виждаме не само гъстата непрозрачна форма, но и нещо друго. Има една забележителна проповед за Рождество Христово на Московския митрополит Филарет, където той казва, че ако ние можехме да гледаме, бихме видели върху всяка вещ, върху всеки човек, върху