Реферат

по

МИСЛЕНЕ ЗА РАЗЛИЧИЕТО

Различие-идентичност са една взаимно обуславяща се опозиция, която се развива в историята на човечеството и непрекъснато променя своето значение. Процесът по себеопознаване и опознаване на Другия се движи ту в едната, ту в другата посока отвътре навън и обратно. Самоосъзнаването и себепознаването сякаш тръгват от идентичността, но то се нуждаят и от различията, за да бъдат осъзнати, реализирани, изживени. Конструирането на идентичността (както и нейните прояви и измерения) винаги е било сред най-главните проблеми в етнологията и антропологията, но често се налага той да бъде разглеждан през призмата на различието, неговото конструиране и себеприпознаването въз основа на него. И тук е важно не самото различие като такова, а мисленето за него и произтичащите от това мислене конструкции и модели.

Още от Древна Гърция започва традицията Другия да бъде мислен като неравнопоставен, недостигнал определено ниво на културно и социално развитие, като този, който трябва да бъде образован, завладян. Това мислене може да се открие и днес дори в чисто политически и икономически план. Нещо повече то вече е институционализирано и не само на политическо и икономическо ниво, но и на социално и дори културно. А равнопоставената различност намира рядко своето място малко са историческите периоди, в които Другият е просто интересен или просто различен. Това са времената, в които учените, пътешествениците, мисионерите събират огромни количества информация не с цел покоряване, а опознаване (през Просвещението например). Трудно обаче се преодолява исконния европоцентризъм, който е завладял открай време науките за човека и общностите (днес можем да добавим и Северна Америка, което горе-долу означава християнският свят). Освен това е и по-трудно да конструираш своята идентичност, ако си просто различен, а не цивилизован, културен, напреднал.

А какво значи да конструираш своята идентичност? Това може да се види на различни нива пол, етничност, религия, раса. Мъжът се самоосъзнава като мъж в противовес на жената, белият съпоставяйки се с чернокожия, българинът се оказва българин в световната етнична карта. Идентичността може да бъде конструирана на плоскостта на биологичното или социалното, което създава различни видове общности. Имайки предвид, че общността е група от хора, между които съществуват