МИШЕПОДОБНИ ГРИЗАЧИ

Сем. Мишеподобни е най-многобройното от разред Гризачи. Обхваща около 480 вида от 100 120 рода, от които в България са разпространени 9 вида от 4 рода. Разпространени са в Азия, Европа и Африка, но са пренесени и в Америка и Австралия.

Мишеподобните са дребни гризачи с доста дълга опашка. Тялото е покрито с къси, тънки, меки или груби косми, при някои видове изменени в тънки игли (напр. каирска бодлива мишка, разпространена главно в населени места в Египет). Опашката обикновено е покрита с редки косми и с пръстеновидни рогови люспи. Козината е едноцветна, предимно сиво-кафява. Имат добре развити очи и уши.

Мишеподобните гризачи живеят в гори, храсталаци и тревисти места, в градини и постройки. Хранят се със семена, торове, листа, стъбла, насекоми и ларвите им и др. Правят си просто устроени дупки. Размножават се много бързо. Повечето видове нанасят вреди на селското стопанство, а някои са преносители на заразни болести.

Домашната мишка вероятно е един от най-широко разпространените видове гризачи. Тя е типичен синантропен вид съжителства с човека. Храни се с разнообразна храна, но предпочита семена. Често трупа запаси намирани са складирани до 16 kg семена. Годишно се размножава 6 и повече пъти, като ражда до 13 малки. Домашната мишка е вредна за народното стопанство и е преносител на чума и други заразни болести.