Мироглед и личност на Ботев

(публицистична проза)

Хр. Ботев е велик син на българския народ. Той оставя дълбоки, неизлечими следи в народното съзнание, завещава крупно по своята сила и величие творческо дело.

Освен ненадминатата си поезия Б-в създава и могъща по своята сила и въздействие проза. Той пише статии, дописки, фейлетони, художествени очерци, които го налагат като темпераментен и изключително талантлив журналист и публицист, хуморист и стаирик. Прозата на б-в не е много обемна - няколко фейлетона и очерци, няколко десетки статии и приблизително толкова дописки и бележки, но по неотразимото си влияние, по дълбокото си идейно съдържание, по ярките си художествени качества тя представлява неоценимо национално богатство, велика школа на нашата публицистика. Б-в гледа на печата като по най-активно средство за политическо въздействие.

"И науката, и литературата и нацията и журналистиката - пише той- с една дума, сичката духовна деятелност би трябвало да заемат характер по политическата пропаганда, т.е. да се съобразяват с животът, със стремленията и с потребностите на народът" Но печатът не е само средство за политическа пропаганда. Това е само една от неговите задачи. Печатът трябва да съдейства и за организиране на борбата за свобода.

Разбиранията си за ролята на печата Б-в блестящо прилага в редактираните от него вестници в цялата публицистична практика. Засяга почти всички най-актуални въпроси от своето време: Той пише в/у политическото полож. на народа,анализира състоянието на националните освободителни сили, сочи техните задачи, изказва се по икономическото положение, изтъква тежкото данъчно бреме, експлоатацията на народа от страна на турските властници и българските им палачи - чорбаджиите, задълбочено разглежда социалните отношения, преценява окаяното състояние на селяните, западането на занаятите, изобличава продажничеството на чорбаджиите, наглостта и лицемерието на турското правосъдие. С удивително познаване обяснява важните явления в международния живот. Неговото перо е проникнато от духа и основните идеи на революционно-освободителното движение. Пре всеки отделен повод Б-в търси да подчертае основното, главното, принципното, онова, което отговаря на задачите и тенденциите на борбата. Всичките му работи са писани все по конкретни поводи и същевременно изразяват важни, общовалидни, трайни идеи и принципи. Фактите, които Б-в привежда в своите статии, дописки и фейлетони, са винаги точни, ярки и конкретни. От тях излиза Б-в, на тях се опира, за да прави своите задълбочени изводи. Б-в пише статиите си главно в редактираните от него вестници "Дума на българските емигранти" и "Знаме" и във вестниците на каравелов "Свобода" и "Независимост". Статиите на Б-в са проникнати от боеви дух. В тях той полемизира и обвинява, разобличава и утвърждава, воюва и възпламенява.

В статията "Наместо програма" (в. "Дума") Б-в изтъква назначението на ввестника като орган на революционната емиграция и призовава "всеки