Забравена парола?
Начало на реферати

Мирни договори XVIII в.


Карл VI съобщава готовността си за мир в писмо до великия везир Мехмед Нишанджи през февруари 1718г, като изисква посредничеството на морските държави. Пожаревац е определено като място на предстоящите преговори. Императорски представители са граф фон Вирмонд и придворния военен съветник Талман. Венеция определя Карло Руцини да защитава интересите й, а османските дипломати са Силяхдар Ибрахим и Мехмед Йермисекиз челеби. Австрийският проект се основавал върху споменатата идея за uti possidetis ,но изхождайки от предпоставката , че владението над главния град от дадена провинция означава право върху земите на цялата област.Затова императора иска Белградско , т.е и Ниш , който се намира в османски ръце. За Дунавска граница се предвижда Кладово , Видин и Никопол. Карл VI настоява Дунавските княжества да станат негови васали, в краен случай двоен сюзеренитет. Междувременно Ахмед ІІІ сменя своя велик везир и за нов е посочен Дамад Ибрахим паша, доста по-компромисно настроен. Османската политика обаче не позволява отстъпване на незавоювани османски територии и това е съобщено на имперските представители. Скоро е договорено окончателното предаване в австрийско владение на 5-те влашки окръга на запад от р.Олт. Определена е и сръбската граница. Известни проблеми създава Венеция , която търси компенсация за загубата на Пелопонес с териториално разширение на балканските си владения в Адриатика. На 12 юли е готов мирният договор с Венеция. Републиката губи Пелопонес , крепостите Суда и Спиналонга , о.Тино и някои по-малки населени места. В нейно владение остават крепостите Бутринто , Превеза и Воница, както и о.Цериго. Военната катастрофа на Венеция е потвърдена и на дипломатическата маса. На 21 юли 1718г в Пожаревац е подписан и мирния договор, слагащ край на османо-хабсбургския конфликт от 1715-1718г.

Териториалните договорености са изцяло в полза на Свещената Римска империя. Карл VI слага ръка върху Темешварски Банат (дн.части от северна Сърбия) , който остава австрийски до 1778г.; Западна Влахия (Мала Влахия – между Алта и Дунав, т.е. Олтения) , както и Белград , включително околността до р.Тимок, както и Сев.Босна. Останалите части от Влахия и Молдова запазват статут на османски васали , но и така Хабсбургската монархия достига максималното свое разширение за цялата си история. Според договора всички постановления на дотогавашните договори и фермани , които се касаят до покровителството на римокатолическата религия от страна на Австрия в Османската империя , се потвърждават. Духовните лица от какъвто и да било вид ще се ползват от императорското покровителство и посланикът на Свещената римска империя ще има пълна свобода да оказва защита на католическите духовни лица при изпълнение на религиозните им длъжности в империята , особено в Светите места.

Пожаревацкият договор дава право на търговците от двете страни да упражняват своята търговия в двете империи Австрийските поданици добиват право свободно да преминават , по суша и по море, в пределите на турската държава , заплащайки определеното в капитулациите вносно мито. Специален търговски договор, сключен на 24 юли осигурява свободата на търговията и мореплаването между двете страни по суша и по р.Дунав. Все пак , в съгласие с мореплавателната политика , която Портата води с Русия , австрийските дунавски кораби нямат право да преминават дунавските устия и да плават в Черно море. Също така австрийските поданици добиват право да ходят на поклонение без да са обезпокоявани от събирачи на хараджа , т.к. Високата порта се задължава да им дава специални паспорти.

Мирни договори XVIII в. facebook image
Публикувано от: Петър Альошев

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.