МИНЕРАЛНО ХРАНЕНЕ НА РАСТЕНИЯТА

С кореновата си система растенията всмукват почвената влага и така усвояват необходимите им минерални вещества. За всички растения са абсолютно необходими редица елементи, които взимат участие в обмяната на веществата въглерод, водород, кислород, азот, фосфор, калий, калций, магнезий, сяра, желязо, манган, мед, цинк, бор, молибден и др. Първите три елемента растенията получават от въздуха и от водата. Липсата в почвата на един от останалите елементи предизвиква резки изменения в основните жизнени функции на растенията задържа се растежът, нарушава се нормалното протичане на фотосинтезата. Азот, фосфор, калий, калций, сяра и магнезий са необходими на растенията в значителни количества и се наричат макроелементи (от гръц. макрос" голям) . Останалите елементи също са необходими, но в много малки количества и поради това се наричат микроелементи.

От правилното минерално хранене на растенията зависи интензивността на фотосинтезата. При това всеки елемент изпълнява определена физиологична роля: азотът напр. участва непосредствено във формирането на хлоропластите; с участието на фосфор се образуват богати с енергия фосфорноорганични съединения; калият влияе върху интензивността на процеса, по-бързо се натрупва хлорофил и се синтезират белтъци.

Познаването на физиологичната роля на елементите, необходими за растежа, на механизма на приемането и придвижването им е особено важно, за да се провежда правилно торене (Торове) . Агрономът и селският стопанин трябва навреме да установят липсата или излишъка на един или друг елемент чрез химични анализи на почвата и на растенията, по измененията на баграта на листата и на формата им, по рязкото забавяне на растежа и развитието, ако това не е причинено от неприятели, болести, засушаване или застудяване. Киселата реакция на почвата също влияе върху растежа и развитието на много селскостопански култури.

Какви са основните признаци за недостиг на хранителни елементи в растенията?

При недостиг на азот се забелязва светло-зелено обагряне, бавен растеж, пожълтяване и ранно опадване на листата, а при житните - слабо братене. Ако фосфорът е малко, листата са тъмнозелени или сиви; по тях се появяват червени оттенъци; засъхващите листа са тъмни, понякога дори черни. При недостиг на калий листата пожълтяват или стават кафяви; отмират тъкани или краищата на листата се завиват надолу; листата се накъдрят. Недостатъчното количество на сяра се проявява в светлозелената багра на листата, без да умират тъкани. Липсата на магнезий предизвиква изсветляване на листата, свързано с недостатъчно образуване на хлорофил, а също изменения в окраската на листата от зелени в жълти, червени, виолетови по краищата и между жилките. Недостигът на калций води до увреждане и умиране на връхните пъпки и корените. Ако количеството на желязо е малко, между жилките се появява равномерно пожълтяване или светлозелена и жълта багра на листата без отмиране на тъкани. При недостиг на бор отмират връхните пъпки, коренчетата и листата, растението не цъфти. Липсата на мед предизвиква пожълтяване на листата и побеляване на краищата им; в класовете не се образуват зърна.

Растения, които са много чувствителни към недостиг на минерални елементи, се използват като биоиндикатори показват дали почвата е бедна или богата с едни или други хранителни вещества. Така например индикатори за присъствие на малки количества азот са цветно зеле (карфиол), главесто зеле, ябълка, слива; за фосфор бяла ряпа (турнипс), едра рапица (pane), бодливо френско грозде, ябълка; за калий картоф, карфиол, фасул, бакла, бодливо френско и червено френско грозде, ябълка; за манган -картоф, черно френско грозде, ябълка; за натрий захарно и кръмно цвекло;