Замърсяването на водата може да сеопредели като преднамерено изхвърляне на нежелани вщества в нея, което намалява стойността и за човека и за природата. Този проблем е познат още на Хипократ ( 450 г.пр.н.е.), който е предлагал да се подобрява състоянието на водата чрез филтриране и преваряване. По-долу ще радгледаме следните 7 категории замърсители на водата, които, разбира се, не се изключват една друга: 1.минерални хранителни вещества и свързаната с тях еутрофикация; 2.потребяващи кислород органични отпадъци; 3.топлинно замърсяване; 4.болестотворни организми; 5.суспендирани вещиства; 6.радиоактивни материали; 7.промишлени отрови.

Минерални хранителни вещства и свързаната с тях еутрофикация

За да живеят, всички водни организми се нуждаят от въглерод, водород, кислород, фосфор, сяра и много други елементи. Вече знаем от разгледаните по-горе екологични принципи, че когато някой жизнено необходим елемент се среща в минимални количества, той се превръща в лимитиращ фактор за растежа на популациятана даден вид. От елементите, изброени по-горе, азотът и фосфорът най често играят ролята на лимитиращи фактори. Азотът се усвоява от водните организми обикновенно тод формата на нитратни йони (-N0₃), а фосфорът като фосфатни йони (-P0₄). Тъй като фосфорът обикновено е в по-малки ковичества, отколкото азотът, той е и по-важен от него като лимитиращ фактор.

Въз основа на биологичната им продуктивност екологията подразделя езерата на два основни типа олиготрофни, или бедни на хранителни вещества, и еутрофни, т.е. богати с хранителни вещества.

Много от ледниковите езера (които са били издълбани от дейостта на леднизите преди няколко десетки хиляди години) са били олиготрофни по време на тяхната младост. С течение на времето обаче вливащите се в тях реки постепенно са увеличавали продуктивността им, като са отлагали богати с хранителни вещества утайки. Това позволява в езерото да се развиват говеми количества фитопланктон и друга водна растителност, която на свой ред представлава богата храна за растителноядните ракообразни, насетоми и риби. Когато тези животтни и растения умрат, техните останки падат на дъното на езерото и се натрупват заедно с донесените от реките утайки. Те се разграждат бавно, като по този начин освобождават включените в тяхната биомаса минерални хранителни вещества, които участвуват в изграждането на телата на бъдещите живи оргнизми.

Този процес на обогатяване на водата на езерото и на повишаване на продуктивността на неговата екосистема се нарича еутрофикация. Когато този процес бъде ускорен от човешката дейност, той се нарича културна еутрофикация. Това състояние на езерната екосистема представлява по-сериозна и разпространена форма на замърсяване на водите, пред която се изправя човечеството днес. Според д-р Дейвид Еренфелд почти 80% от азота и 75% от фосфора , които навлизат в повърхностните води на САЩ днес, са произведени от човека. Този внос на минерални хранителни вещества идва от няколко източнике, между които са комунално битовите отпадъчни води , екскрементите и другите отпадъци от