МИНАЛО И БЪДЕЩЕ:

ИМА ЛИ СМИСЪЛ ИСТОРИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ?

Есе от Фиркат Хюсеинова Хюсеинова

Паисий Хилендарски, възмутен от гърчеенето на сънародниците си и страдащ за народа си пише О, неразумний и юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?

От какво се срамуваме от историята, от славното ни минало, от постиженията или паденията? Но има ли смисъл наистина да помним паметта на хора, които не са наши съвременници? Трябва ли да учим за изминали събития, на които нито сме присъствали, нито пък бихме могли да си създадем реална представа.

Цезар и Наполеон вече отдавна са останали в миналото. Левски, Ботев, Бенковски също, но в историческата в памет имената им остават сакрални, емблематични за патриотизма, смелостта и себеотрицанието в защита на каузата.

Дали има смисъл да помним и величаем тези личности, дали си заслужава да увековечаваме образите и имената им чрез история и филми.

Да ги забравим би означавало да изтрием миналото, да заличим бъдещето, защото човек без минало е човек без настояще и бъдеще, като дърво без корен и живо същество без въздух и вода. В света са направени хиляди археологически разкопки, които доказват истината на историческите анали. Например находките от историческото селище Перперикон свидетелстват за съществуването на митичния музикант Орфей. Следователно щом Орфей е живял на територията на нашата страна, то той е част от нашето минало, един от прадедите ни, а ние сме негови наследници. Дори само при мисълта за това изпитвам чувството на гордост. Гордост, която ще изразя в стихове:

О, Орфей, Орфей

от устата твоя златна реч се лей,

от ръцете ти, от сърцето ти

музика и медни ноти,

от душата нежност в поетични строфи.

Щом засвириш, птиците запяват,

листата на дърветата в ритъм заиграват.

Дивна твар или пък жесток звяр,

музиката твоя на всеки става господар.