Михаил Булгаков между дявола и Бога

Михаил Булгаков е роден в семейство, в което е царувал Бог. Баща му бил доктор по богословие, професор в Киевската духовна академия. Дядовците му по бащина и майчина линия също били свещеници и семейството естествено чакало, че най-големият син ще тръгне по дирите им ще служи на Църквата. Но Михаил дръзко заявил, че търси свой път в живота: той решил да стане лекар. Бащата си замълчал, майката подкрепила сина и Михаил станал студент в медицинския факултет.

Младежът се увлякъл от Дарвин, заразил се с дух на скептицизъм и през 1911 г. окончателно скъсал с вярата. Сестра му Вера записала с ужас в дневника си: тази година Миша не е постил нито веднъж!

На стената на своята стая младежът написал на латински: Огънят лекува!

И огънят наистина не закъснял.

Първата световна война хвърлила лекаря Булгаков на фронта, а революцията го всмукала във водовъртежа на гражданската война той се биел на страната на белите. С армията на Деникин отстъпил на Кавказ, опитал се да отплува за Истанбул, но се разболял от тиф и през 1921 г. се оказал най-после в Москва, столицата на победилия пролетариат.

Душата му сякаш се събудила от тежък сън.

Най-много го поразила атмосферата на тоталния атеизъм. Той видял палячовските процесии на Великден, където маскирани шутове носели плакат: "Мария е родила комсомолец", затворените храмове, срутените кръстове, отворил списанието "Безбожник" и прочел, че Христос никога не е съществувал.

Отдръпвайки се с ужас от панорамата на греха, Булгаков разбрал, че в триумфа на безбожието има пръст и неговата вина, неговото лично предателство на вярата.

В тази точка започнал писателският му път.

Блестящо заявявайки за себе си с дебютния си роман "Бялата гвардия" и пиесата "Дните на Турбиновци", ставайки столична знаменитост, Михаил Булгаков притеглил вниманието и на още един човек, който в душата си тайно изживявал нещо подобно на душевните терзания на писателя. Този човек бил Сталин. Детството на съветския тиранин минало в атмосферата на чиста вяра, той пеел в хора на Горийската църква, мечтаел да стане свещеник и постъпил в Тбилиската семинария. Той не я завършил, но никой не знае дали разривът му с вярата е бил окончателен.

Пътищата на тиранина и писателя неочаквано се кръстосали.

ГПУ веднага решило, че Булгаков трябва да бъде унищожен. През 1923 г. в апартамента му бил направен обиск. Иззели ръкописа на повестта "Кучешко сърце" и най-важното дневника на писателя, написан в тотално антикомунистически дух. И какво? Ами нищо! При това дневникът бил озаглавен многозначително: "Под ботуш". Нещо повече, Булгаков написал донкихотско протестно писмо до ГПУ, в което заявил, че ще напусне Съюза на писателите, ако не му върнат ръкописите. И станало нещо нечувано върнали му дневника, който Булгаков незабавно изгорил. Изгорил го, но не знаел, че машинописката направила копие, благодарение на което дневникът е стигнал в края на краищата до нас.

Както е известно, "ръкописите не горят".

Чудеса от такъв род можели да се случат само по лично разпореждане на Сталин. Дали когато е чел дневника на Булгаков, диктаторът не е видял неочаквано като в огледало тайните си душевни мъки?