МИГРАЦИИ НА ЖИВОТНИ

Миграциите (от лат. миграцио" преселение) са закономерни масови придвижвания на различни групи бозайници, птици, риби, насекоми, земноводни и др. от едни местообитания в други, което е свързано с изменение на условията на живот или с различните изисквания към условията в отделните стадии от развитието на животните.

Повечето животни извършват миграции, свързани със сезонни изменения в природата (студове, засушавания, горещини), които лишават животните от храна. При наводнения и пожари, при увеличаване на числеността в години на хранително изобилие някои бозайници (леминги, катерици) предприемат масови пътешествия (тръгват от скандинавските и сибирските гори на юг), не се спират пред никаква преграда и не се връщат никога обратно. Дневно изминават до 20 km, понякога достигат морето, навлизат в него и загиват. Такива придвижвания се наричат инвазии. За типичните миграции е характерно, че са периодични и се състоят в придвижване от един район към друг и обратно. Различните миграции на животни не са ясно разграничени. При някои видове едни индивиди извършват истинска миграция, други водят заседнал живот, трети скитат дори на големи разстояния, за да търсят храна (напр. срещащата се в България сива чапла).

Някои видове животни извършват една единствена миграция през живота си. Типичен пример е европейската речна змиорка (в България се среща много рядко в реките Марица, Места и Струма). Възрастните змиорки живеят в сладки води и когато достигнат полова зрелост, предприемат продължително пътуване до Саргасово море (при Бермудските острови в Атлантически океан), което по права линия е около 8000 km. Тук на дълбочина 1000 m при специфична температура (около 7 С) и соленост (около 3,5 % ) хвърлят хайвера си и умират. Ларвите се различават много от възрастните змиорки. Носени от топлото течение Гълфстрийм (в Атлантически океан), те достигат Европа и Средиземно море, откъдето навлизат в сладководни басейни.

И други риби извършват ежегодни миграции. Черноморската копърка (цаца) напр. през топлите месеци (периода юни септември) се отдалечава от брега и се спуска на дълбочина повече от 30 m, а през зимно-пролетните месеци се връща в крайбрежната зона, където се отхранва и размножава. Черноморският лефер се среща в периода май октомври в северозападната и северната част на Черно море (отхранва се и се размножава), а зимува в Мраморно море. Подобна миграция извършва паламудът, докато черноморската скумрия се размножава и зимува в Мраморно море, а се отхранва в Черно море.

В България земноводните извършват малки миграции. Планинската водна жаба може да измине повече от 100 km, за да търси подходящо място за зимуване. По-къси размножителни миграции са наблюдавани и при голямата крастава жаба.

Много известни са миграциите на някои едри бозайници американски бизони, елени карибу, антилопи, китове. Днес при тях не се наблюдават придвижвания или те не са така масови поради значителното намаляване на популациите им. Бозайниците в България рядко извършват миграции, и то къси напр. през много студени зими катерици слизат от по-високите в по-ниските части на планината. Изключение правят прилепите. За големия нощник напр. чрез опръстеняване са доказани миграции на 1500 2000 km (от Франция до Атласките пещери в Африка).

Сред птиците миграциите са особено широко разпространени. Безспорен рекордьор е полярната (райската) рибарка, която всяка година прелита два пъти разстоянието от Сев. До Юж. полюс.