МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС (1547 - 1616)

Мигел де Сервантес Сааведра е сред най-великите писатели на всички времена. Роден е в малкото градче Алкала де Енарес, недалеч от Мадрид, неизвестно точно в кой ден. Сигурна е датата на кръщението му 29 септември 1547 г. Родителите му Родриго де Сервантес, пътуващ лекар-хирург от обеднял аристократически род, и Леонор де Кортинас, са принудени често да сменят дома си в търсене на прехрана. В годините на скиталчество и борба за насъщния малкият Мигел четвърто дете от седемчленната челяд на Родриго де Сервантес, получава разпокъсано образование. По-системно се учи в Мадрид (1561 1564) и в Севиля (1564 1566), където посещава йезуитско училище.

За първи път името на Сервантес се споменава през 1568 г. в един сборник със стихове, посветен на смъртта на съпругата на крал Филип И. Съставител на сборника е Хуан Лопес де Ойос, известен поет и педагог, привърженик на учението на Еразъм Ротердамски. В сборника са включени една елегия и един сонет-епитафия на Сервантес. а Лопес де Ойос го нарича скъп и любим мой ученик".

През 1568 г. Мигел де Сервантес постъпва на служба при папския легат кардинал Аквавива и като негов секретар през 1569 г. заминава за Рим. Работата му позволява широк достъп до италианската култура и изкуство, но не само това вълнува младия испанец. През 1569 г. той се записва като войник в сформираната от папата, Испания и Венеция съюзна войска на Свещената лига" срещу турците.

На 7 октомври 1571 г. става знаменитото морско сражение в залива Лепанто, в което испанската ескадра под командването на дон Хуан Австрийски нанася пълно поражение на турската флота и я унищожава като военна единица в Средиземно море. В тази битка Сервантес участва като редови войник и остава с осакатена лява ръка, но никога по-късно не съжалява за тази загуба, а се гордее, че е помогнал за победата на кръста над полумесеца.

На военна служба Сервантес остава до 1575 г. Напуска я със слава и снабден с препоръчителни писма до испанския крал Филип II. Заедно с брат си се качва на кораб, за да се завърне в родината. По пътя корабът става плячка на алжирски пирати. Братът на Сервантес е освободен от робство срещу малка сума, а той, поради кралските препоръчителни писма, е задържан. Следват пет години пленничество. Господарят му се надява на голям откуп, който няма откъде да дойде. Няколко пъти Сервантес прави несполучливи опити за бягство и го грози опасност от смъртно наказание. Последният опит го обрича на доживотен затвор в окови. Така дочаква щастливото избавление. Със средства на сестра му и на други благодетели е освободен и през 1580 г. се завръща в Испания. След няколко години опитва с военна служба в Португалия, но бързо се отказва. Там подновява писателските си опити от младежките години и създава първия си роман Галатея" (1585 г.) пастирски роман, издаден под заглавието Първа част на Галатея, състояща се от шест книги". Втората част на романа така и не вижда бял свят, а Сервантес се отдава истински на творчеството след 50-годишна възраст. Опитва перото си в драматургията, но без особен успех. Пиесите му се играят и той оформя от тях само един сборник Осем нови комедии и интермедии" (1615 г.). Интересен за изследователите е фактът, че писателят се гордее повече с драматургичното си наследство, отколкото с романите си.

Постоянен спътник в живота на Сервантес е недоимъкът. Често му се налага да търси работа и да се занимава с дейности, неприсъщи за него, каквато е работата му като комисар по реквизицията на храни за интендантските служби на Великата армада. Той изпълнява задълженията си добросъвестно, но неволно допуска грешки, които му