V. МЕТОДОЛОГЧЕСКИ ПОДХОДИ, МЕТОДИ И ЕТАПИ НА ФОРМИРАНЕ И УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ОРТАНИЗАЦИОННИТЕ СТРУКТОРИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ

5.1. Подходи на формиране и усъвършенстване на организационните структури на управление на лечебно заведение / ЛЗ /

Всяка методология или методи на проектиране на организационната структура на управление са конкретен израз на приложение на даден подход. Теорията и практиката на организационо-стректурното изграждане на системите за управление на предприятията, който опит ще адаптираме към ЛЗ , исторически са доказали целесъобразността от прилагането на три основни подхода:

• нормативно-функционален;

• функционално-технологичен и

• системно-целеви

Нормативно-функционалният подход, широко използван у нас и понастоящем ., се основава на съдържателния аспект на изследване процеса на управление. При използване на този подход са се изградили линейно-функционалните структури на управление. В зависимост от разпределението на правата, отговорностите и връзките нна линейно и функционално подчинение, се различават две модификации на този тип структури: с централизирано ръководство и с ограничен функционализъм.

При структурите с централизирано ръководство функционалните органи на управление се изграждат като помощни органи на линейните ръководители. Предимствата на този тип структури намира израз в строгото единоначалие и разделение на управлението. Като основен недостатък , обаче , може да се посочи сложността на процесите и оборота на информацията в системата за управление.

При структурите с ограничен функционализъм на висшестоящите функционални органи се делегират определни права за непосредствени указания на по-нисшестоящите функционални звена. По този начин се осъществява оперативно въздействие на по-нисшите функционални органи, водещо до ускоряване на процеса на решаване на задачите. Основен недостатък на тази структура, обаче е нарушаване на принципа на единоначалието и усложняване на координационните връзки в системата на управление.

Като цяло на линейно-функционалните структури на управлание са присъщи следните по-основни недостатъци:

• слаба обвързаност и съгласуваност в работата на отделните структурни подразделения на апарата на управление;

• прекомерно големия брой на йерархичните равнища на управление, налушаващо оперативността в работата на апарата на управление при реализирането на управленческите решения;

• нарушаване на нормата на управляемост, поради наличие на голям брой управленчески звена в хоризонтално равнище. Заедно с тези недостатъци линейно-функционалните структури се характеризират и със закостенелост и трудно адаптиране към постоянно-изменящите се условия на функциониране на системата на управление.

Посочените слабости се избягват с приложението на функционално-технологическия подход на проектиране на структурите. Характерно за този подход е това, че управленческите връзки и отношения между управленческите звена на апарата на управление се регламентират на основата на рационализирането на технологичните и информационни модели на системата за управление, т.е. на принципа на кибернетичните схеми.

Същността на подхода при изграждането на блочните структури на управление намира израз в следното:

В нормативните документи се определят видовете организационни форми, които могат да се използват като елементи на дадена структура. Най-често това са стационарните и някои пулсиращи звена. Определят се още в централизиран порядък принципите и техниката на формиране на управленческите звена. Регламентират се също така най-общо правата и задълженията на отделните блокове и звена в тях, както и възможните взаимоотношения между тях.

По място, в зависимост от конкрентните условия на функциониране на пазара на стопанската организация конкретно се регламентират правата и задълженията на управленските работници. Изградените въху основата на функционално-технологичния подход структури на управление се характеризират с висока степен на гъвкавост и адаптивност, съобразно специфичните условия на производствено-стопанската дейност и възможностите за широко използване на електронно-изчислителната техника в управлението.

Като по-съществени недостатъци на този подход могат да се посочат следните: