Методика на социологическото изследване.

Увод

Научните изследвания, от гледна точка на своята методика са теоретични, емпирични и теоретико- емпирични. От прагматичен аспект те се делят на фундаментални и приложни. Фундаменталните са насочени към установяването на принципно нови социалнопсихологически проблеми, закономерности, теории и др., а приложните целят използването на социалнопсихичните феномени.

Изследванията могат да бъдат видени и като: търсещи, изясняващи, обясняващи.

При търсещите изследвания се търси отнапред установено нещо дали го има, или го няма в обекта на изследване при дадени обстоятелства. При изясняващите изследвания в мрака на незнанието се разкриват черти, свойства, тенденции и др., за които нямаме предварителна представа какво са.

Обясняващите изследвания ни показват причинно-следствени връзки в обекта на изследване, защо нещото е такова, каквото е, и как е станало такова.

По друга типология изследванията са частни и комплексни. Частните социологически изследвания имат за предмет едно социалнопсихично нещо (например едно свойство на обекта), а комплексните се интересуват от целия спектър проблеми (например всичките различни и разнородни свойства на обекта).

При наличието на разнообразни изследвания в социологията е важен въпроса по отношение на методиката на тяхното провеждане.

1. Същност на методиката на социологическото изследване

Методиката на социологическото изследване се състои от принципи, подходи и други елементи.

Подходът (на англ. approach подход, подстъп) изразява пред-установеността и предначертаността на конкретните изследователски задачи и е свързан с тях. Той е начин на изследване. От друга страна, подходът е най-пряко свързан и с основните принципи на социологията .

Подходите (и методите) по-скоро принадлежат на самото конкретно изследване, като в същото време са и важна съставна част на общото научно