МЕТОДИ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ОБОРОТНИЯ КАПИТАЛ

Оборотният капитал включва основно краткотрайните активи на фирмата, в които съгласно счетоводния баланс са представени четири групи краткотрайни активи (КМА):

- материални запаси, в т.ч. материали, незавършено производство, продукти, стоки, млади животни и животни за угояване;

- парични наличности, в т.ч. парични средства в левове и валута, движими ценности;

- вземания от продажби и др.;

- разходи за бъдещи периоди.

Необходимостта от постоянно поддържане на рационално (оптимално) равнище на оборотния капитал като цяло и неговите основни компоненти - запаси, вземания, парична наличност (кеш), предполага наличието на достатъчно първична информация и собствен/привлечен финансов ресурс.

Оптимизирането на обема и структурата на оборотния капитал изисква като изходна информация построяването на отчетни и планови оперативни парични потоци. В оперативния паричен поток, съставен за къси интервали (ден, седмица, десет дни), по вертикала за всеки период се поставят парични салда (отчетни и планови). Ако нетният паричен поток в определени периоди е отрицателен, това означава, че е необходимо допълнително финансиране, а ако е силно положителен - необходимост от преориентация на парични средства към финансиране на други подсистеми на фирмата. Оптимизацията на оборотния капитал според повечето автори трябва да се извършва по базисния критерий - нетна сегашна стойност .Данните от оперативния паричен поток могат да сочат оперативни дефицити" и оперативни излишъци" на кеш. При наличие на парични дефицити е необходимо допълнително финансиране, а при системни парични излишъци - необходимост от реинвестиране на излишъците в други сфери. Следователно управлението на оборотния капитал като цяло е и инвестиционен, и оперативно-финансов проблем.

Ако например желаем да увеличим продажбите си в дългосрочен план чрез допълнително инвестиране в оборотен капитал от 100 000, трябва да се уверим също така, че инвестирането в оборотен капитал създава реален допълнителен доход за фирмата като всяка друга инвестиция. Нека средната норма на възвръщаемост на инвестициите на фирмата е пресметната на 0,1 (10%). Увеличението на нетния оперативен паричен поток е 50 000 годишно с доказан ефект поне за следващите 3 години. Грубо пресметнато (без дисконтиране) NPV за тригодишния период ще бъде: (3 х 50 000) - 100 000 = 50 000. При прецизно пресмятане, ако се приеме дисконтиращ множител, при 10% сумата на NPV ще се редуцира на: = [0,909 х 50 000 + 0,826 х 50 000 + 0,751 х 50 000] - 100 000 = = 124 300-100 000 = 24 300. Възвръщаемостта на инвестирания ресурс в оборотен капитал се очертава на 24,3%, което е значително по-добро от другите алтернативни форми на инвестирания на фирмата (10%). Следователно инвестирането в оборотен капитал на фирмата поне за този тригодишен период е създаващо богатство за фирмата и не бива да се пренебрегва.

Оптимизацията на оборотния капитал на фирмата се свързва конкретно с рационализирането на равнищата на основните елементи, участващи в цикъла на оборотния капитал. Рационализирането на практика означава да не се допуска прекалено" високо или прекалено" ниско равнище на наличностите по всеки елемент при конкретни критерии за нормализация. Така:

- прекалено ниското равнище на ползване на търговски кредити обикновено предизвиква парични дефицити;

- високото равнище на суровини и материали на склад води до блокиране на оборотни средства, което отново води към парични дефицити;

- високото натоварване на капацитета на производство може рязко да увеличи незавършеното производство и готовата продукция на склад, което при недостатъчни продажби да доведе до парични дефицити и бързо търсене на допълнително кредитно или собствено финансиране;

- системното забавяне на плащанията на клиентите (дебитори) от стимул за разширение на продажбите може да доведе до влошена ликвидност на фирмата с последствия за общото й финансово състояние.

Финансовото управление на трите компонента на краткотрайните активи - дебитор", кеш" и материални запаси", почива на общи принципи, основен от които е минимизацията на загубите от липса на достатъчно парични наличности и запаси от гледна точка на производството и продажбите (спиране на производство, недостатъчни продажби) и минимизацията на загубите от поддържане на определено равнище от дебитори, парични наличности и материални запаси. Постигане на задоволително от гледна точка на тези противоречиви критерии равнище на запаси" може да се счита като решение на задачата за оптимизация на оборотния капитал на