МЕТОДИ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ДЪЛГОВИЯ КАПИТАЛ

В корпоративното финансиране кредитът е форма на заемане на пари срещу задължение (обещание) за плащане на променлива или фиксирана лихва ( както и главница . Сумарното задължение по обслужване на кредита обикновено се нарича корпоративен дълг. Проблемът по регулиране на корпоративния дълг възниква, кргато са ; налице множество кратко-, средно- и дългосрочни кредити, ползвани от дружеството, и когато базисното съотношение гиринг (съотношение между собствен и заемен капитал) започва да се нарушава в полза на дълговото финансиране. Всеки кредит, както е известно, се характеризира с няколко основни параметри, между които: срок , гратисен период , лихва , обезпечение на дълга и схема на обслужване. Що се отнася до лихвата, изборът на постоянна или променлива лихва зависи от редица макроикономически фактори. Променливата кредит на лихва обикновено се свързва с т.нар. основен лихвен процент, или

(който е лихвата на банките за първокласни клиенти), както и с движението на инфлацията. Напоследък все по-често в международните и вътрешни кредитни договори като база за лихвата на кредитите се използва т.нар. Libor с добавки от кредитиращата банка във връзка с нейната оценка за риска на отпускания кредит и влиянието на други фактори.

При кредитите съществува и един особен риск (default risk), свързан с това, че всякакъв вид обезпечения (ценни книжа, залози, ипотеки) не могат стопроцентово да гарантират плащанията. Често текущата цена на обезпеченията пада или е неправилно установена. В практиката на развитите пазарни икономики понякога се среща и явление, свързано с това, че акционерите на компанията могат да решат да не върнат кредити, ако преценят, че заложените активи са по-малко ценни от сумарния дълг. От своя страна, търговските и инвестиционните банки използват специфични норми за увеличаване на обезпечението чрез въвеждане на коефициенти за трансформиране стойността на обезпечението в гаранция.

От гледна точка на дружеството съществуват няколко основни проблема по регулиране на дълга в различните фази на обслужване на стар дълг и сключването на договори за нов кредит:

- оценка на стойността на дълговото финансиране като възможен финансов ресурс на фирмата и съпоставянето му с други, по-скъпи или по-евтини начини на обезпечение на ресурса;

- оценка на способността на фирмата да посрещне с достатъчно приходи както лихвените плащания, така и обслужването на главницата;

- глобалното балансиране между собствен и дългов капитал, следено както с общия финансов ливъридж (гиринг), така и с по-специфичните съотношения на платежоспособност, като: лихви, изплащани преди облагане на печалбата, към печалбата; дългосрочен дълг към целия собствен капитал; дългосрочен дълг към основния капитал; общ дълг към инвестирания капитал; общ дълг към сумарните активи.

От гледна точка общо регулиране на съотношението собствен капитал/дълг да вземем пример с акционерно дружество, което:

- притежава собствен капитал (Е) след емитиране на акции с право на глас в размер на 70 000;

- има стари дългове (D) по различни кредитни линии в размер на 30 000.

Пазарната стойност на фирмата - МVР, ще бъде равна на: МVР = Е + D = 70 000 + 30 000 = 100 000

Очевидно фирмата има добър общ финансов ливеридж (гиринг), който е 7/3 = 2.33

Това й позволява да потърси ново кредитно финансиране и да създаде нов дълг от 10 000. Същевременно фирмата определя да изплати дивидент от 10 000 върху акции с обща стойност от 70 000. При съществуващата стара пазарна стойност на фирмата от 100 000 остатъчният размер на собствения капитал (Е) ще стане:

Е = V - D = 100 000 - 40 000 = 60 000.

При изплащането на дивидента от 10 000 акционерите очевидно ще загубят от капитала си. Но ако пазарната оценка на фирмата се увеличи, да предположим, на 120 000, тогава собственият капитал ще се увеличи с 10 000: Е = 120 000 - 40 000 = 80 000

При това положение в резултат на изменението в капиталовата структура (собствен капитал/дълг) ще се подобри пазарната стойност на фирмата, което трябва да се разглежда като основен критерий за ефективност от гледна точка на акционерите.

Регулирането от страна на фирмата на собствения краткосрочен кредит е част от проблема за оценка и регулиране на дълга. Възможно е основна част от краткосрочния дълг на фирмата да се е формирал от забавени плащания към доставчици. Това трябва да се разглежда, както стана ясно от предходния параграф, като форма на търговски (фирмен) кредит, но този път в обратно направление - от доставчика (кредитора) към фирмата. Съгласно логиката на търговския кредит като форма на стимулиране на продажбите (на доставчика) известни правила за регулация могат да бъдат очертани. Те касаят крайните периоди за събиране на взиманията, размера на кредита и етапите на плащане. И въпреки че правилото на длъжника по принцип е да бави доколкото може", все пак систематичното неплаща-не, забавяне, сменяне на доставчиците може да доведе до колективен отказ от снабдяване или по-висока цена на доставките в бъдеще. Що се отнася до регулацията на краткосрочните банкови кредити, свързано с вземането на нови кредити, ползването на овърдрафт по разплащателните