Глава 4

МЕТОДИ ЗА РАЗРАБОТКА НА ПРОГРАМНИ СИСТЕМИ

Развитието на изчислителната техника като единство на апаратни и програмни средства е свързано с определени тенденции. Отначало компютърните системи бяха наситени с "много" хардуер и "малко" софтуер и определящ фактор за цената бе стойността на апаратурата. Съвременните изчислителни системи са изградени от евтини интегрални схеми и са обезпечени с разнообразно програмно осигуряване на различни езикови нива. Цитират се данни, според които разходите за изграждане на програмно осигуряване надхвърлят 50% и достигат 60 - 70% от стойността на една изчислителна система. Разликата в тенденциите при развитието на хардуера и софтуера наложи представата за софтуерна криза и необходимостта от нейното разрешаване. Развиха се методики за повишаване ефективността на програмисткия труд от типа на модулното и структурното програмиране, обектно ориентираното и компонентното програмиране, тотално, възходящо и низходящо проектиране. Въведе се концепцията за жизнен цикъл на програмните системи.

4.1. ГРЕШКИ И НАДЕЖДНОСТ НА ПРОГРАМНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

Една от проявите на софтуерната криза се свързва с оплакванията, че програмното осигуряване (ПО) е скъпо и ненадеждно [17]. Експлоатацията му се съпровожда с проява на грешки и това налага допълнителни разходи на средства за тестуване и съпровождане на програмните продукти. Интересно е да се прецизира представата за грешка при работа на ПО. Уточнението се налага, тъй като е възможно възложител и разработчик на ПО да влагат различен смисъл в това понятие, а те се намират от различни страни в процеса на разработка и експлоатация на програмните продукти. Следват някои определения за грешка на ПО според [17].

Определение 1: ПО съдържа грешка, ако поведението му не съответства на спецификациите за реализацията му.

Това определение не е изрядно, тъй като неявно се предполага коректност на спецификацията.

Определение 2: ПО съдържа грешка, ако поведението му не съответства на спецификациите при експлоатацията му за изменение стойностите на определени параметри в зададени граници.

Недостатък на тази дефиниция е, че ПО трябва да има адекватно поведение дори в случай, че стойността на даден