МЕТОДИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ ФУНКЦИИТЕ НА КОРАТА

НА ГОЛЕМИТЕ МОЗЪЧНИ ПОЛУКЪЛБА

За изучаване функциите на големите мозъчни полукълба в допавловския етап от развитието на физиологията са били прилагани разнообразни методики. Изследванията, проведени с тях, са имали за резултат само локализирането на дадени функции в определени зони от мозъчната кора, но чрез тях не са могли да бъдат изяснени интимните механизми на нейната дейност и законите, на които те се подчиняват. Единственият метод, който позволи да се изучат функциите на кората на големите мозъчни полукълба в тяхната динамика, да се открият процесите, които лежат в тяхната основа, и да се установят закономерностите на тяхното протичане във времето, е павловският метод на условните рефлекси. И все пак с помощта на старите, допавловски методи за изучаване дейността на главния мозък са постигнати значителни успехи, позволяващи да се свърже една или друга жизнена функция с дейността на една или друга област на главния мозък. По-важните от тези методи са следните:

1. Хирургичен метод. След пълна упойка на животното черепният му покрив се отваря и се премахват едни или други части от полукълбата. Ако след тази тежка операция животното остане живо, наблюдават се промените в неговите функции и поведение и се правят съответните изводи, като се свързват отпадналите или изменени функции с отстранената част от полукълбата.

2. Метод на електрическото дразнене. Отваря се черепът на животното, открива се кората на големите мозъчни полукълба и с електроди се дразнят едни или други нейни участъци. Наблюдава се какви промени ще настъпят в организма и в кои негови части. Този метод, приложен за пръв път през 1871 г., се е оказал доста плодотворен и е позволил да се установи двигателната зона в кората и да се локализира много точно проекцията на отделните мускулни групи в нея. Този метод е прилаган и при мозъчни операции на болни от тумори на мозъка, абсцеси и пр. За да може да контролира своята работа, хирургът обикновено извършва операцията с местна упойка. Болният е в съзнание и непрекъснато разпитвайки го, хирургът се ориентира за състоянието на кората, а оттам и за точността на своята работа. В такива именно случаи се прилага електрическо дразнене на различни точки от кората. Болните заявяват, че чувстват изтръпване, мравучкане и пр. в определени части на тялото. Така е била установена точната локализация на сетивната зона в кората на големите мозъчни полукълба.

3. Метод на химичното дразнене. Този метод е много близък до електрическия и се състои в това, че вместо електроди, върху определени точки от кората се поставят малки парченца филтърна хартия, напоени със стрихнин вещество, което силно повишава възбудимостта на нервните клетки.

4. Клиничен метод. Редица нервни заболявания и разстройства се дължат на поражения на главния мозък и неговата кора. Ако болният умре в клиника, прави се аутопсия и намерените изменения в главния мозък се свързват с наблюдаваните приживе смущения.

5. Електроенцефалография. Този метод се състои в отвеждане и регистриране на протичащите в мозъка биотокове. За пръв път такива изследвания са били проведени от В. Я. Данилевски, който през 1877 г. показа наличността на ритмични електрически колебания в главния мозък на куче. По-късно подобни изследвания са били проведени от Сеченов, Введенски, Правдич Немински, Б. Ф. Вериго и др. и по този начин са били положени основите на съвременната електрофизиология на главния мозък. Едва през 1929 г. немският психиатър Бергер, използвайки много чувствителен и с много малка инертност галванометър и свързвайки го със система от усилватели, успя да