Методи за изследване на стомашната секреция

В миналото изследването на стомашния сок и механизмите на неговата секреция е било много затруднено поради липсата на подходящи методи за получаване на чист стомашен сок през всяко време на храносмилането в стомаха, и то при нормално функциониране на храносмилателния апарат у здрави или болни животни. Това е било постигнато едва след въвеждането във физиологията на хроничния метод за изследване, позволяващ изучванията да се провеждат върху цяло животно, поставено при нормални условия на живот. Основоположник на този хроничен метод за изследване е руският хирург Басов, който за пръв път в историята на физиологията получава през 1942 г. т. нар. хронична фистула на стомаха. За целта той прави разрез на коремната стена и на предната стена на стомаха. В получения отвор вкарва една тръбичка от неръждаем метал и пришива ръбовете на раната към нейните стени (фиг. 190). След зарастване на раната отделеният стомашен сок може да се събира в прикрепена към фистулата епруветка и да се подложи на качествено и количествено изследване.

През времето, когато не се провеждат опити, тръбичката се запушва с коркова или гумена тапа, вследствие на което цялото стомашно съдържимо се задържа в стомаха.

Фистулата на Басов има това неудобство, че отделеният стомашен сок никога не е чист, а е примесен с храна и слюнка. Друго едно неудобство се състои в това, че с помощта на тази фистула не може да се проследят и изучат ходът на отделянето на стомашния сок и влиянието на самата намираща се в стомаха храна върху секрецията на стомашните жлези. Тези неудобства са били отстранени от Павлов, който благодарение на своята изобретателност и голяма упоритост успява да създаде два нови метода, позволяващи да се изучи много точно и с най-големи подробности целият механизъм на стомашното сокоотделяне.

Първият метод, наречен от Павлов метод на мнимото хранене, се състои в следното: На куче с фистула на стомаха по Басов се прави нова операция, при която хранопроводът в областта на шията се прерязва, а двата му края се извеждат навън и пришиват към кожната рана. Благодарение на тази операция, която се нарича езофаготомия, двете кухини на устата и на стомаха, се оказват напълно отделени една от друга. През време на храненето животното поема и дъвче храната, но при нейното гълтане тя не достига до стомаха, а през фистулата на хранопровода пада навън. Въпреки че храната не попада в стомаха, през стомашната фистула изтича голямо количество стомашен сок (вж. фиг. 190). Кучето може да се храни с часове и да не се насити, а от неговия стомах се изливат значителни количества (до един и повече литри) стомашен сок. Такива животни могат да живеят с години, като се хранят изкуствено: храната под формата на кашица се вкарва през долния отвор на хранопровода или през стомашната фистула направо в стомаха. Въпреки големите предимства на този метод и въпреки отличните резултати, получени при опитите с мнимо хранене, нерешен оставал въпросът за механизма на секрецията на стомашния сок и за промените в неговите свойства и количество през време на самото стомашно храносмилане, т. е. през времето, когато храната се намира в самия стомах.

За да отговори на този въпрос, Павлов въвежда метода на т. нар. изолирано малко стомахче, запазило своята нервна и кръвна връзка с големия стомах. Операцията