МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ В АНАТОМИЯТА И ФИЗИОЛОГИЯТА

Основният метод, от който анатомията носи своето име, е дисекцията, т. е. разсичането с нож на мъртвия човешки организъм на отделни части и тяхното изучаване. За добиване на всестранни и пълни анатомични познания обаче е необходимо не само анатомичното изучаване на отделните органи и системи, но и обобщаване на получените данни.

Чрез дисекцията организмът се изучава дотолкова, доколкото позволяват възможностите на човешкото око. Ето защо пълното и всестранно изучаване на строежа на човешкия организъм се извършва и чрез редица макроскопски и микроскопски методи инжектиране и напълване с контрастна материя на кухите органи (кръвоносни съдове и др.), просветляване и т. н. Изучаването на най-фината структура става посредством хистологични методи, отнасящи се към хистологията науката за тъканите, и цитологията учението за клетката.

При изучаване на човешкия организъм трупът е само спомагателно пособие, тъй като на него могат ясно и в подробности да се видят отделните органи и системи. Разкъсаността между морфологичното изследване на трупа и изучаването на живия организъм се запълва с рентгеновото изследване.

Основните методи на изследване във физиологията са опитът и наблюдението. Като характеризира различията между тези два метода, големият руски физиолог И. П. Павлов пише: Опитът взема от природата това, което той иска, а наблюдението това, което тя му предлага".

Физиологията е експериментална наука. За физиолога научна истина е само тази, която е проверена в опита. Друг критерий за истината няма. В развитието на физиологията може да се различат два периода допавловски и павловски.

В допавловския период широко приложение е имал т. нар. остър или вивисекционен опит, който лежи в основата на аналитичния метод на изследване. При този опит животното се обездвижва чрез упояване и след това се разсича, поради което целостта на организма се нарушава и изследователят провежда своите изследвания при неестествени условия. Откритите при разсичането или извадени вън от тялото органи и системи са поставени да работят под въздействието на фактори, които липсват при нормални условия: температура, движение и влажност на въздуха, атмосферно налягане и т. н. Освен това цяла една система (нервната) не функционира, а след провеждане на острия опит животното загива. И все пак с помощта на острия метод на изследване са събрани огромен брой фактически данни, образуващи основата на нашите съвременни познания по физиология. Безкритичното приемане и тълкуване на тези данни обаче поради посочените по-горе недостатъци на острия, вивисекционния опит могат да доведат до груби заблуждения и грешки.

Тези именно недостатъци на аналитичния метод за изследване във физиологията са довели Павлов до въвеждането на новия аналитико-синтетичен павловски метод, наречен още метод на хроничния опит. Неговите предимства се състоят в това, че той може да се провежда многократно върху едно и също здраво и не упоено животно, поставено при естествени условия на съществуване и дейност и при нормални взаимодействия с околната среда. Събраните с този метод факти може да бъдат многократно проверявани и съпоставяни у едно и също животно и следователно направените изводи са много по-правилни и достоверни. Същността му се състои в това, че предварително по оперативен път даден орган или неговият отводен канал (ако той има такъв) се извежда на повърхността на тялото и се прави достъпен за изследване. След зарастване на оперативната рана работата на изследвания орган може да бъде изучавана в течение на дълги периоди от време (седмици, месеци и дори