МЕТОД

Лекият гълъб, като прорязва в свободния си полет въздуха,

чието противодействие усеща, би могъл да си въобрази,

че в безвъздушното пространство това

ще му се отдаде много по-добре

Имануел Кант

Думата "метод" има старогръцки произход (methodos) и означава "русло", "път", "посока", "преход", "пътешествие".

Вече пояснихме, че философията се стреми към абсолютното и в този неин стремеж философите извървяват различни пътища, мисълта им извършва различни "пътешествия" из лабиринтите на смисъла. Щом всеки философ дава свое тълкувание на абсолютното, тогава той и по свой начин върви към него.

Какви са пътищата? Как те се изминават и какви са техните резултати? Това са въпросите, на които трябва да отговори темата за метода.

1. Интуиция

Ако и тук погледнем етимологията на думата, ще намерим, че "интуиция" идва от латинската дума intueor, която означава "разглеждам внимателно", "вглеждам се", "гледам с изумление", "съзирам удивен". Нейният български еквивалент би бил "наглед", "съзерцание", "прозрение", дори "почуда".

Интуицията е поглед, но не сетивен и не към сетивните неща, а духовен поглед, който прониква зад повърхността и прави нещата прозрачни. Тя е едно по-висше сетиво. Така например жреците са имали прозрения за божествата. Те са изпадали в особени, "възвишени" състояния, за да надмогнат обичайното и да "съзрат" божествените знамения. Само на тях им се "явява" божеството, а за сетивните очи на останалите то остава невидимо. Чрез специални обреди, чрез изричане на свещени формули жрецът се приближава към божеството и дори може да се слее с него. Тази интуиция можем да наречем "мистична".

Поетите също не творят в обичайно състояние, те призовават музите, за да се вдъхновят и във вдъхновението да "изразят неизразимото". Това е художествената интуиция. Към нея по-късно призовават романтиците (Фридрих Шлегел и Новалис) и я свързват с гениалността, докато другите пътища към истината според тях са открити и за обикновения разум.

Мъдрецът също постига своите истини интуитивно. Той е проницателен, вижда същественото и важното в нещата. Това е житейската интуиция.

Първите философи като наследници на жреци, поети и мъдреци също проправят своя път към истината най-вече интуитивно. Но те вече не изпадат в свещен транс, не