МЕШЕСТИ

Мешестите са едни от най-примитивните многоклетъчни животни. Тялото им е изградено от 2 пласта ектодерма (външен) и ендодерма (вътрешен), между които има пихтиеста маса с малко клетки. Ендодермата обгражда празнина (наречена гастрална), която е свързана с външната среда чрез устен отвор.

Около отвора са разположени пипала. Сред ендодермата се намират копривни клетки, които служат за защита и нападение. Мешестите са хищници хранят се с дребни животни, предимно с планктон. Размножават се безполово чрез пъпкуване, и полово, като при някои видове двата начина се редуват от различни форми безполовото поколение е полип, а половото медуза.

Всички мешести са водни животни, повечето от тях са морски. Някои видове са прикрепени, други са свободно плаващи, често образуват колонии. Познати са около 9000 вида мешести, които са класифицирани в 3 класа: Хидроподобни (около 3000) , Същински медузи (около 200) и Корали (около 6000 2/3 от всички мешести).

Клас Хидроподобни са най-примитивните мешести. Тяхната гастрална празнина е цялостна. Глътката е покрита с ендодерма. Някои видове са само полипи, други само медузи, а в развитието на трети се редуват полип и медуза. Към този клас се отнасят единствените сладководни мешести в България се срещат главно 34 вида с дължина до няколко сантиметра.

Клас Същински медузи са предимно едри медузи, чийто полип, наречен сцифостома, се явява само като ларвен стадий. Тялото им е с четирилъчева симетрия. Най-едрите (род Цианеа) имат тяло с диаметър до 4 m и пипала до 30 m. В Черно море най-често се срещат малка медуза (род Аурелиа) и голяма медуза (род Ризостома).

Клас Корали са морски мешести, при които е развита само формата полип. Повечето от