МЕНТАЛНИТЕ КАРТИ НА КУЛТУРАТА
(Модерният дебат за родно и чуждо през 20-те и 30-те години на ХХ век)¹

Албена Вачева

web | Модерната география на културата

Статията е опит да се анализира модерната визия за Запада като легитимационен инструмент през дискусията за родно и чуждо в българския културен контекст след Първата световна война. Анализът се опира на материали, публикувани в периодичните издания, които показват начините на възприемане/съпротивление на западноевропейските културни норми. През призмата на отношенията между родното, разбирано като културна традиция, и чуждото, възприемано като критерий за съизмерване, се дискутират параметрите на един културологичен по своята същност дебат, който проблематизира културната програма на нацията.

The shrewd way is to arm ourselves with their arms: Bulgarian modern debate about native and non-native art

An article is a theoretical examination of modern Bulgarian vision about West (Europe) as a legitimizing instrument in the debate native/non-native art in Bulgarian cultural context after I World War. Focused on critical and culture-scrutinizing articles published in Bulgarian periodical press in the third decade of 20^th century, content-analysis shows the ways of perception/resistance to West-Europe cultural influences. Studying the relationships between native (taken as cultural traditions) and European (understood as high norms and criteria for commensurability) the study discusses the parameters of the abovementioned debate, which played an important role in Bulgarian cultural life in next years and became an important issue of Bulgarian national self-vision and self-perception.

Съществуват вече доста изследвания, интерпретиращи проблема за начина, по който Центърът се обособява като такъв и преподрежда в концентрични кръгове около себе си отделни зони на културно влияние, определяйки ги като Периферия. В епохата на модерността като такъв център се очертават страните от Западна Европа, наричани най-общо Запад. Представеният текст има задачата да предложи теоретичен прочит върху част от онези механизми, които формират модерното съзнание за Център и периферия и полагат съобразно тази ос идеята за собствената колективна, в случая национална, идентичност през призмата на дебата за родното и чуждото. Без да се фокусира специално върху естетическата рефлексия на тези идеи в областта на изкуството, чието разглеждане би могло да даде твърде интересни, но все пак по-тясно специализирани резултати, акцентът в работата е поставен конкретно върху общата рамка, в която се полагат критическите дебати, определящи културния контекст през 20-те и 30-те години на изминалия ХХ век.

Преди време и по друг повод имах възможност да се позова на статия на Джонатан