В материала вниманието се насочва към европейските политики и практики по обучението и развитието на персонала:

1. Основните насоки при анализа на състоянието и динамиката на обучението на персонала.

2. Основните проблеми на стратегическата ориентация в управлението на фирменото обучение.

3. Процесът на вземане на решение във връзка с формирането на политиката.

4. Инвестициите за планиране и провеждане на дейността по обучението и развитието на персонала.

5. Системите за оценка на потребностите от обучение в организациите.

6. Използваните системи за атестация на персонала.

7. Интензивността на програмите за обучение и структурата на обучавания персонал.

8. Формите и методите на обучение.

9. Основните тенденции за бъдещото развитие на фирменото обучение и развитието на персонала.

В статията се използват данните от проведената анкета в рамките на проекта PRICE WATERHOUSE CRANFIELD.

Обзорът на прилаганите подходи, методи и техники на обучението и развитието на персонала в Европейската бизнес организация дава възможност да се изградят и разширят уменията и изискванията по управление на персонала в организацията.

Периодичните изследвания на обучението на персонала в европейските организации от 1989 година насам в двадесет и една страни дават възможност да се характеризира състоянието и да се очертаят основните тенденции в развитието му. Анализът на европейския опит в тази област и популяризирането на успешните подходи и методи, използвани в страните с развити пазарни отношения, са изключително полезни за нашата практика. Прилагането им по подходящ, начин може да повиши ефективността на обучението и развитието на персонала в българските фирми и да улесни интеграционните процеси със страните от Европейския съюз в областта на трудовите отношения.

Основна предпоставка за анализа e общоприетата теза, че