Пейо Яворов

Мене, моме, не люби...

Мене, моме, не люби,

скъпа младост не губи;

горък странник отдалече -

пусто зло ме тук довлече.

А оставих у дома

мила майка сам-сама:

тя въздиша днес и чака

да прегърне син юнака.

Че за нея съм един

аз и радост и надежда;

без едничкият и син

в старост кой ще я наглежда?