Джек Лондон

Мексиканецът

Повест

Преведе от английски Сидер Флорин

I

Никой не знаеше миналото му, а най-малко от всички - хората на Хунтата1. Той

беше тяхната "малка загадка", техният "голям родолюбец" и по свой начин работеше

за наближаващата мексиканска революция с не по-малко усърдие от тях. Те дълго не

искаха да признаят това, защото никой от Хунтата не го обичаше. В деня, когато

се появи за първи път в техните многолюдни, шумни стаи, всички го помислиха за

шпионин, за едно от платените оръдия от тайната служба на Диас2. Твърде много

борци на революцията гниеха в гражданските и военните затвори на Съединените

щати, а други, оковани във вериги, дори сега се изпращаха отвъд границата,

където ги изправяха пред кирпичени стени и ги разстрелваха.

От пръв поглед момчето не им направи благоприятно впечатление. То си беше момче,

не повече от осемнадесетгодишно и не много едро за възрастта си. Заяви, че "се

казвало Фелипе Рилвера и имало желание да работи за революцията. Това беше

всичко - нито една излишна дума, никакво по-нататъшно обяснение. Стоеше и

чакаше. На устните му нямаше усмивка, в очите му нямаше сърдечност. Високият,

поривист Пауло Вера усети вътрешно да потръпва. Пред него стоеше нещо

отблъскващо, страшно, загадъчно. Имаше нещо злобно, змийско в черните очи на

момчето. В тях гореше студен огън, някакво безгранично съсредоточено

настървение. То стрелна поглед от лицата на конспираторите към пишещата машина,

на която прилежно чукаше дребничката мисис Сетбм. Този поглед се спря на нея

само за миг - тя случайно бе вдигнала очи и също долови това безименно нещо,

което я накара да спре работата си. Стана нужда да препрочете написаното, за да

може да продължи писмото в същия дух. пауло Вера погледна въпросително Ареляно и

Рамос, а те погледнаха въпросително него и сетне се спогледаха един друг.

Нерешителност и съмнение тегнеше в очите им. Това слабо момче представляваше

самата неизвестност и носеше цялата заплаха на неизвестността. Беше

неразгадаемо, извън познанията на честните обикновени революционери, чиято

най-свирепа омраза към Диас и неговата тирания беше всъщност само омраза на

честни обикновени родолюдци. Сега пред тях стоеше нещо различно и самите те не