МЕКОТЕЛИ

Познати са около 130 000 вида мекотели, класифицирани в 7 класа. По брой на видовете те са на второ място след насекомите. С най-много видове са клас Охлюви (около 90 000) и клас Миди (около 20 000). Най-високо е еволюционното развитие на видовете (около 650) от клас Главоноги.

Мекотелите най-често имат глава, крак и тяло, обвито с мантия (кожна гънка). Откъм долната страна мантията образува мантийна празнина, в която се намират хрилете, отворите на половите жлези, на отделителната и храносмилателната система. Почти всички мекотели са защитени от черупка, която се образува за сметка на отделената от тях кожна гънка (на мантията).

Най-древните мекотели обитавали прибойната зона на Световния океан. Постепенно те завладявали други жизнени пространства в моретата и океаните, преминавали в сладките води, а дори и върху сушата. През миналите геологични периоди били много по-разнообразни (известни са около 10 000 измрели вида) . Отделни видове (напр. от род Наутилус) останали непроменени в продължение на около 240 млн. г.

Охлювите обикновено имат спирално завита черупка, при други черупката прилича на шапчица или е със съвсем различна форма, а при някои видове (голи охлюви, плужеци) дори липсва. При повечето охлюви тялото може да се прибира изцяло в черупката. Главата е ясно обособена и има уста и сетивни органи. Кракът е мускулест и чрез него охлювите пълзят. Едни от видовете охлюви живеят в морета и океани, други в сладководни басейни, а трети обитават сушата. При най-добре приспособените към живот върху сушата видове хрилете са редуцирани и дишането е чрез специализирана част от мантийната празнина бял дроб. Охлювите са разнообразни и по отношение на храненето едни са растителноядни, други всеядни, но има хищници и паразити. Най-дребните видове са с големина 1 2 mm, а най-едрите (морските видове) имат черупка, висока до 60 cm.

Мидите са със странично и двустранно симетрично тяло като двуделна мантия, образуваща голяма мантийна празнина. Черупките им се състоят от две части, свързани с еластична връзка, която ги придържа отворени. Затваря се чрез специални мускули затварачи. Мидите нямат глава, тя е редуцирана във връзка с начина на живот. Някои от тях са постоянно прикрепени (стриди, драйсена), други пълзят бавно по тинесто или песъчливо дъно (речни миди, беззъбки) или пробиват ходове в камъни или дървета (мида дървопробивач) . Рядко морски миди (видове от род Пектен) извършват бързи движения (подскачат) чрез рязко затваряне на черупката си.

Мидите се хранят с фитопланктон и с дребни хранителни частици. Те прецеждат водата и хранителните частици се полепват по слузта върху хрилете, а оттам се пренасят към устата (една стрида напр. за 1 h прецежда около 3,5 1 вода).

Някои видове миди (напр. гигантска тридакна) достигат грамадни размери дължината на черупката е до 140 cm, а меката част тежи около 30 kg. Срещат се в Индийски и Тихи океан, но също и по източните брегове на Африка.

Главоногите мекотели са хищници. Едни от тях калмари, сепии преследват плячката си (обикновено риба) чрез бързи хидрореактивни движения, а други октоподи, я причакват. Главоногите често са тъмно обагрени, но повечето бързо менят цвета си в зависимост от обстановката. При опасност сепиите изпускат тъмна (мастилена) течност срещу враговете, което им помага да се спасят. В миналото от тази течност се получавало мастило.

Кракът на главоногите е видоизменен в 10 или 8 пипала с вендузи (при примитивните видове достигат до 90). Чрез пипалата си те главно хващат и задържат