Международното право и мирното регулиране на конфликти

Увод

Редът в системата на международните отношения изисква от субектите на отношенията определено поведение. Взаимодействайки, те следва да се съобразяват с реда в системата. Каквито и съперничества, противоречия и борби да съществуват в международните отношения, те не биха могли да се съхранят без наличие на минимум съгласие. В основата на това изискване е общият интерес, който е не само първопричината за възникването на системата на международното право, но е и един от основните източници на импулсите, поддържащи цялостта на мира. Правилата, определящи какви следва да бъдат отношенията между страните, образуват регулативните подсистеми на отношенията. Това са норми за поведение. В международните отношения такива са правилата, които регулират поведението на държавите, на притежаващите международна субектност групи държави и на други недържавни субекти на трансграничните отношения. Израз са на определени изисквания към субектите на международните отношения. В настоящата разработка ще се разгледа как се установяват съгласия при определени конфликти възосновата на мирно регулиране чрез системата на международното право.

1. Същност на международните норми

Нормите винаги изразяват изискуемото, онова което трябва да бъде, а не винаги това, което е. Те са нещо различно от реалното поведение, така както и реалното поведение може да бъде различно от нормите. Въпросът за съвпадането на изискуемото и реалното в отношенията върху световната сцена е изключително важен въпрос. От съответствието между едното и другото зависи преди всичко ефективността на международното право, стабилността на правния ред, предвидимостта в развитието и функционирането на системата.

Правилата на трансграничното общуване не са независими едно от друго. Помежду им има връзки и отношения, има взаимни зависимости и определен ред. Образуват системи. Системността им произтича от системността на самите международни отношения, тъй като отразява и закрепява системния им ред.