МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИ АСПЕКТИ НА ОПАЗВАНЕТО НА ЧЕРНО МОРЕ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ

Резюме: Докладът разглежда детайлно предприетите международноправни действия относно опазването на екосистемата на Черно море.

Ключови думи: закон, замърсяване, конвенция, сътрудничество, Черно море.

Черно море представлява голям воден басейн, почти напълно изолиран от Световния океан. То е причислено към категорията на т. нар. полузатворени морета, чиито правен режим е уреден с Конвенцията на ООН по Морско Право¹ (1982г.). Според чл. 122 от тази Конвенция затворено или полузатворено море означава залив, басейн или море, заобиколено от две или повече държави и свързано с друго море или океан с тесен проток или състоящо се изцяло, или предимно от териториални морета и изключителни икономически зони на две или повече крайбрежни държави. В Черно море постъпват води и отпадъци от територията на 17 държави, от Германия до Грузия, а площта на водосборния му басейн е около 2 млн. кв. км. В морето се вливат втората, третата и четвъртата по големина европейски реки Дунав, Днепър и Дон. Уникалните физически и химически характеристики на черноморската екосистема запазват относителната си стабилност до втората половина на двайсети век. Първият сигнал за значителното влошаване в състоянието на екосистемата е рязката промяна в състава на промишлените видове риба, уловени през 70-те и 80-те години на миналия век. След това се наблюдава усилен цъфтеж на планктона, намалена прозрачност на водите, замърсяване на дънните седименти и масово измиране на малките животински видове, обитаващи тези седименти.

Приблизително по същото време икономическият спад в шестте крайбрежни държави на Черно море, съчетан с политическите промени и прехода към пазарно стопанство, довеждат до сътресения и недостиг на средства за поддържането на пречиствателните съоръжения за битови и промишлени отпадни води. Тъй като много градове никога не са имали ефективно действащи системи за пречистване на отпадните води, в условията