МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ПРИРОДНИ ОБЕКТИ

Въпросите за опазването на защитените природни обекти имат важно и разностранно значение. Много от тях се решават ефективно и рационално при съответно съгласуване на мерките и методите, използвани в различни страни (това е особено наложително по отношение на защитени обекти, които се намират в границите на две и повече държави).

Въпросите за опазването на защитените природни обекти заемат важен дял в работата на редица международни организации. На първо място това е Международният съюз за защита на природата. В него са представени 101 страни, 54 от които членуват на държавно равнище. Дейността на този съюз е насочена към опазване на водата, въздуха, почвата, растенията, животните и на други природни ресурси на Земята. Международният съюз изпълнява функциите си чрез специализирани комисии и комитети, като Комисия за опазване на редките и изчезващите видове от флората и фауната, Комисия по просветата, Комисия по екология (основния научно-косултативен орган на съюза), Комисия за националните паркове, Комисия по проблемите на опазването на природната среда, законодателството и административните въпроси, Комисия по планиране на ландшафта. Особено важни резултати от дейността на съюза е издаването на международната Червена книга и Списък на ООН на националните паркове и защитените територии, публикуван през 1967 г., който всяка година се преиздава, отразявайки настъпилите изменения. В този списък са включени всички български резервати и народни паркове, които са с площ над 1000 ha.

На общото събрание на ООН през 1972 г. е учреден специален орган Програма на ООН за опазване на околната среда (ЮНЕП), в която се обръща голямо внимание на националните паркове и на другите видове защитени природни обекти. Едно от седемте основни направления в дейността на тази програма е Опазване на растителния и животинския свят, запазване и поддържане на генетичните ресурси на земното кълбо".

На XV сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО през 1968 г. е взето решение една от главните теми на бъдещата програма на организацията да бъде Човекът и околната среда". Две години по-късно е приета Международната екологична програма Човекът и биосферата" (МАБ), в която участва активно и България. Програмата включва 14 проекта 7 предвиждат изследване на влиянието на човека върху главните екологични системи и физикогеографските ландшафти на тропичните гори, Средиземноморието, умерената зона, тундрата, пустините и полупустините, езерата, реките, планинските и островните райони и др.; 4 проекта са свързани с опазването на естествените райони и на съдържащия се в тях генетичен фонд, екологична оценка на борбата срещу вредителите в селското стопанство и др.; отделни проекти са посветени на комплексното изследване на състоянието на околната среда, на критериите и мероприятията за реализация на програмата МАБ и др.

Въпросите за опазването на защитените природни обекти намират място и в дейността на Специализираната организация на ООН по въпросите на прехраната и земеделието (ФАО), а също и на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).

Съществуват редица международни договори и конвенции по опазване на дивата природа, като Конвенция за опазване на флората и фауната, в тяхното естествено състояние (1933), Конвенция за зашита на флората, фауната и природните пейзажи на американските държави (1940), Конвенция за опазването на птиците (1950).

Днес особено важно международно значение има Конвенцията за опазване на