Международно публично право проф. д-р Д. Машев

(1) Понятие, същност и характерни особености на МПП.

МП е система от принципи и норми, които уреждат отношенията между държавите (или други субекти на МП) в процесите на мир и воина. При необходимост те се защитават индивидуално или колективно от заинтересованите страни.

Моралът е една от най-ранните форми на обществено съзнание за добро или лошо, правилно и неправилно. Т.нар. морални норми не са задължителни. Една част от тези морални правила за поведение по желание могат да се оформят като правни норми е междудържавни актове.

Нормите на международната вежливост нямат юридически характер, както морала Част от нормите на международната вежливост впоследствие стават и международноправни норми и стават задължителни за спазване.

Друга характерна особеност са субектите -най-типичните са държавите. Това е единственото право, в което страна по тези правоотношения е държавата.

Обект на МП са международните отношения.

(2} Възникване и развитие на МПП и на науката за него

С възникването на държавата, възниква и правото. На съответната форма на държавно устройство, съответства и определено право. Съвременното МП отразява съвременните отношения между държавите.

Jus gentium - право на народите (по-широко понятие, което включва и вътрешното право)

Jus inter gentis - право между народите

Още през 438г се приема принципът за задължителност на международните договори Договорите са обвързващи (Pacta sunt servanda).

(3) Понятие и Видове източници на МПП. Кодификация и прогресивно развитие на мпп

В МП източниците са 2: основни и спомагателни. Основните източници са:

а) международният договор;

б) международният обичаи.

до средата на ХХв. основен източник е бил международният обичай. Но през ХХв. главен става международният договор. Международният договор е главен, основен източник на МП. Международният договор е свободно изразена воля между два или повече равноправни субекта на МП за създаване, изменение или прекратяване на взаимни права и задължения, съобразени със съвременното МП.

Международният обичай е общопризнато, прилагано продължително време правило за поведение, но изрично признато за задължително от съответните международноправни субекти (субект) Признаването на обичая го прави източник на МП.

Спомагателните източници са:

а) решенията на международни конференции и съдилища;

б) вътрешното (националното) право на съответните страни;

в) международноправната доктрина.

Те са спомагателни, защото от тях се формират международни договори. Решенията на международни конференции нямат юридически задължителен характер, докато не се оформят като договор или не се приемат за обичаи.

Няма пречка вътрешноправна норма да стане международноправна, ако се признае от другите държави.

Международноправно ~а доктрина представлява мнението на специалисти по даден въпрос на теорията. Тези мнения нямат задължителен характер.

Под кодификация се разбира такава систематизация на правните норми, която ги обединява въз основа на общи принципи. Пълно кодифициране на МГ Ш е невъзможно. През 1947г към ООН се създава Комитет за кодификация. Има и много неправителствени организации, предлагащи