1. Международен кредит - ползи и загуби; видове международен кредит

I. Характеристики на международния кредитен пазар

Специфична форма на международното движение на капитала е заемният капитал. Това е голяма парична сума, концентрирана в банки и фирми на отделна страна, която сума се представя чрез кредити в определена чужда валута на друга страна. По този начин чрез международния кредит паричният капитал се преразпределя между страните-заемодатели и заемополучатели, респективно между финансовите пазари и се ускорява нарастването на доходите от капитала.

1. Изяснява се понятието стойност на международния кредит - това е сума, състояща се от разходите за неговото получаване (на кредита), ползване и погасяване. Нейните елементи са:

• лихва - доход, който получава страната-заемодател при предоставяне на кредит

• такси

• застраховка

• комисионни за посредническа дейност

2. Видове международни кредити според срока:

• краткосрочни - до 1 година

• средносрочни - до 5 години

• дългосрочни - над 5 години

Първите два се дават предимно от частни банки, докато третият - от правителства, централни банки и международни финансови организации.

Дълго време основен кредитор е била САЩ, а след 1973 г. към нея се прибавят и вече забогателите нефтоизносители. Основни заемополучатели особено през 70-те години са били развиващите се страни. След 80-те години освен САЩ нови кредитори стават Япония, Канада (по-малко) и някои Европейски страни. Що се отнася за страните-нефтоизносители, те ежегодно вземат кредити равни на тези, които сами дават.

3. Ползи и загуби от използването на международен кредит - при този анализ се правят две допускания:

Допускаме, че света се представя от две страни А и В и че международните финансови операции са забранени.

А има в изобилие финансово богатство и относително по-малки вътрешни инвестиционни възможности.

В има ограничено богатство, но в изобилие възможности за печелившо влагане на капитала или в нови технологии, или в райони с богати природни ресурси.

Ако цялото кредитиране не се осъществява в национални рамки, кредиторите в А са съгласни да дават кредити с нисък лихвен процент, докато В има възможност да дава кредити при по-високи лихвени проценти.

Всички международни финансови ограничения се премахват. При това положение притежателите на богатства в А и длъжниците в В искат да се обединят. Доколкото в А кредиторите имат възможност да дават заеми само по ниски лихвени проценти, те ще се стремят да дават тези кредити в В, където лихвата е по-голяма. И двете страни печелят като цяло, но вътре във всяка страна има хора, които печелят или губят при новите условия. Така кредиторите в А печелят в следствие предоставянето на кредити при по-висока лихва. Това вреди на заемополучателите в А, доколкото конкуренцията от страна на чуждестранните заемополучатели ги заставя да плащат същия висок лихвен процент по всеки нов заем. В страната В заемополучателите печелят в следствие възможността да получат кредитите при по-ниска лихва, а кредиторите в В търсят времето, когато е съществувала финансова изолация и когато заемополучателите са нямали друг изход освен да плащат висока лихва.