.УВОД

Началото на 2003 г. е начало на прилагането в българската счетоводна практика на Международните счетоводни стандарти, макар и в ограничен брой предприятия. Новият Закон за счетоводството от 2001 год, който е в сила от 01. 01. 2002 год. изисква финансово - счетоводните отчети на компаниите, листвани на фондовата борса, банките и другите финансови институции, да се изготвят по МСС от 2003 год., а на останалите, с изключение на най-малките дружества с ограничена отговорност, от 2005 год. или по желание - преди това. Международните счетоводни стандарти целят уеднаквяване на начина на представяне на финансовите отчети на предприятията, независимо от това къде функционират териториално или в кой бизнес сектор. Те има точно определена насоченост.

Съществуват редица особености и отлики между НСС и МСС.

Настоящата разработка ще разгледа разликите в съдържанието на приложенията към годишните финансови отчети при прилагане на НСС и МСС., както и в отчитането на СК, ОПР, оценката на ДМА.

Изискванията към съдържанието на приложението са определени съответно в НСС 1 Представяне на финансовите отчети и в МСС 1 със същото наименование. В националния стандарт има по-голяма регламентация и повече конкретни изисквания към съдържанието на приложението в сравнение с тези в МСС 1. В НСС 1 са определени конкретно справките, които трябва да се включат. Следователно не е предоставена възможност на ръководството на предприятието само да прецени какви справки да включи в пояснителните сведения.

В МСС 1 Представяне на финансови отчети не са регламентирани справки с определено съдържание и форма. Вместо това е дадено по-пълно описание на минималните изисквания към съдържанието на