Международният договор е съглашение между две или повече държави, чрез което се установяват взаимни права и задължения

Международният договор се подписва от политически представители от съответната държава, които трябва да имат писмено пълномощно за това. Преди подписването всеки представител на съответната държава дава екземпляр от пълномощното си на дръгите представители. Не се изисква писмено пълномощно от държавния глава (президент, монарх), министър-председателят и министъра на външните работи.

След подписването на междънародния договор от политическите представители, той трябва да бъде признат от съответната държава. Според държавния орган, който признава международния договор има два вида признаване:

• Ратификация международния договор се признава със закон от парламента на съответната държава. На ратификация подлежат международни договори, които:

  • са посочени в Конституцията (за територия, финансови задължения и др.)

  • в текста на международния договор е посочено, че подлежи на ратификация

• Утвърждаване международния договор се признава с постановление на Министерски съвет. На утвърждаване подлежат всички международни договори, които не подлежат на ратификация

Действие на международния договор всеки международен договор влиза в сила 3 дни след обнародването му в Държавен вестник, освен ако в текста му не е посочен друг срок. При противоречие между правни норми на вътрешното право и международния договор, се прилага правната норма на международния договор. Това правило не важи за конституцията. Когато има противоречие между правни норми на международния договор и конституцията, международния договор може да влезе в сила едва след промяна в конституцията.