Международна валутна ликвидност и управление на международния дълг. Международни валутни б-си.

Ликвидност - способност или възм-ст за своеврименно и безпрепятствено издължаване на задълженията; за фирмите - възможност за бързо превръщане на активите си в пар.ср-ва; за банките - способност за посрещане на задълженията към клиентите си. М/у нар-та вал.ликв-ст/МВЛ/ представлява способн-ста или възм-стта на дадена страна да издължава своите външни задължения с приемливи плат-ни ср-ва. Като ик-ско понятие МВЛ може да се използва в 1.тесен смисъл - състоянието на външната платежосп-ст на отделна страна ли регион. Онова на понятието са собствените и държ-те ликвидни ресурси включващи: златните и валутните резерви, резервните позиции на страните в МВФ, специалните права на тираж разпределени от МВФ, отпуснатите ч/з официални спогодби к-ти от ЦБ-ки или правителства и др. колективни валути. МВЛ в 2.широк смисъл се разглежда като показател за състоянието на платеж-стта на всички страни взети заедно. Тя има количествен и качествен аспект. кол-ната й страна се свързва с наличието на достатъчно валутни ср-ва за уреждане на м/унар-те плащания и на цялата м/унар-на задлъжнялост. Качествената й страна се изразява във възмож-та ср-вата използвани като м/унар-ни ликвидни ресурси да могат безпрепятствено да изпълняват ф-циите си и по най-ефективен н-н да уреждат м/унар-те платежни отношения. Под стр-ра на м/унар-та валутна ликв-ст разбираме следните 3измерения: 1.Съставните ел-ти на ликвидните ресурси; 2.Съотношението м/у тези компоненти; 3.Отнош-то на сумата на ликв-те ресурси към р-ра на дълга, който подлежи на плащане. Ликв-те ресурси съобразно своята х-ка, м-м на използване и значение могат да се разграничат на реални и потенциални.

Оценяването на степента на МВЛ може да се осъществи ч/з използването на различни показатели като: 1.Съпоставянето на златно-вал-те резерви на страната с годишния стоков внос. Изразява се в %-ти: МВЛ=(сумата златно вал-ни резерви/сумата годишен внос)*100; 2.Изчисляване на желаното р-ще на нац-те вал-ни резерви и темпа на тяхното нарастване или намаляване; 3.Анализ на отделните симптоми на ел-тите на ликв-стта; 4.Изчисляване на норма на обсл-не на дълга НОД=(сумаМП/сумаВП)*100, където МП-м/унар-ни плащания на страната за опр.п-д от време; ВП-вал-ни постъпления на страната;

Регулирането на МВЛ се свежда предимно до целенасочени д-вия целящи да се формира определен р-р от ликвидни ресурси с такава стр-ра, която да съответства на потребностите на м/унар-те плащания. То се осъществява ч/з определени м-ди и инстр-ти за въздействие, чиято U най-общо се определя като м-м за регулиране на вал-та ликв-ст, състоящ се от 2гр.м-ди и инстр-ти за въздействие: коригиращи и компенсиращи.

Мотивите за получаване на външни заеми са: 1.те позволяват на страните дебиторки да понижават разликата м/у сумата на вътрешните спестявания и инв-циите; 2.Позволяват преодоляване на ограниченията въведени при недостиг на ресурси; 3.модифицират времевия модел на потребление; 4.финансират дефицитите в платежните б-си. Измерването и оценямането на външния дълг изисква прецизно познаване същността и стр-рата на МФЛ.

Дългоср.външен дългсе дефинира като дълг чийто оргинален и удължен матюритет е по голям от 1г. и който се притежава от нерезиденти.

За начало на св.дългова криза може да се определи 12.08.1982г. когато правителството на Мексико обявява мораториум на плащанията по външния дълг на страната. Това е д-вие водещо до неизбежни последствия както за страната длъжник така и за кредитиращите инст-ции - официални и частни. Първите програми за излизане от кризата, предложени от Федералния резерв на САЩ и МВФ осигуряват кредитиране от б-ките и официалните инст-ции в замяна на провеждане на дирижирана от МВФ регулираща политика в страните длъжници. Различните програми гравират около 3 пр-пни стратегии за решаване на дълговата криза: 1.изменение в стр-рата и х-ра на задлъжнялостта; 2.ик-ски реформи в страните длъжници; 3.опрощаване на задължения в определен р-р.

Бълг-я натрупва основната маса от своите дългове в п-ода 1985-1989г. На 29.03.1990г.българска външнотърг-ка б-ка обявява едностранен мораториум по външните плащания на страната включващ всички дългове. След обявяването му страната ни излиза от състоянието на дългова криза при подписването на брейди сделката с Лондонския клуб. Тя предвижда използване на 4опции: за обратно изкупуване; за облигации с първоначално намалени лихвени плащания; за обл-ции с отстъпка и опция за обл-ции за неплатена лихва. С въвеждането на вал.борд през1997г. се постига по-чувств.редукция на нетния външен дълг, като страната продължава да разчита на допълнително финансиране за уреждане на текущите дългови плащания.

М/унар-те вал-ни б-си на страните представляват ср-во за балансово отчитане на годишните потоци от парично изразените вземания и задължения м/у страните: 1.Те са способ за отчитане на м/унар-те пар-ни потоци; 2.обект за отразяване са оп-циите с търговски и фин-ов х-тер; 3.отчетната единица за отразяване на м/унац-те операции е съответната валута. Съставянето им може да бъде осъществено при следване на два подхода: 1.Аналитичен - стреми се да декомпозира U от ик-ки фин-ви и кредитни отношения м/у различните национално обособени контрагенти.2.Синтетичен - позволява да се отчете целият спектър от операции и валутни транзакции в платежния б-с.

Аналитични вал-ни б-си: 1.Външнотърговски б-с - отражение на валутноизразените насрещни потоци от внасянеи и изнасяни стоки; 2.Б-с на услугите и нестоковите плащания - отчита движението на т.нар. видими блага, б-сът отразява задграничното движение на услугите в качеството им на т.нар. невидими блага, изразени като вал.плащания м/у отделните страни.; 3.б-с на движ. на к-лите и к-тите - отчита принципно различни по своя х-тер и природа вал.потоци; 4.Б-с на д-дите от задгранични инв-ции - може да се разгл. като производен на б-са на движ-то на к-лите.

Платежния б-с/ПБ/ е основният валутен б-с за всяка отделна страна. Във водещите трудове в обл-та на м/унар-те финанси той се дефинира като статистически отчет за всички ик-ски сделки м/у резидентите на странат и резидентите на останалия свят, за опр.п-од, обикн.1г.

Резиденти за една страна са всички ф-ми и орг-ции с постоянно седалище и ик-ски интерес в страната. От гл.т. на методиката за съставяне на ПБ в света се използват основно две с-ми за набиране, обработка и в крайна с-ка - балансиране на данните по дебитните и кр-тините оп-ции на местните ик-ки агенти(резидентите): 1.Отворена с-ма - използва се у нас. При нея институцията съставя б-са, използва данните от няколко независими из-ка на инф-ция; 2.затворено с-ма - набирането на данните се осъществява в рамките на самобалансиращ се м-м; 3.системи от смесен тип.

Стр-рата на ПБ съгласно 4-тото издание на ръководството по ПБ на МВФ включва 4 осн-ни ком-нта: 1.текуща с-ка; 2.Капиталова с-ка; 3.Грешки и пропуски; 4.общ б-с. Съгласно 5-тото издание включва: I.Текуща с-ка: 1.Стоки; 2.Услуги: транспорт, туризъм и др.;3.Доход - факторен инвестиционен; 4.Текущи трансфери. II.Капиталова и фин-ва с-ка: 1.Капиталова - капиталови трансфери; 2.Финансова - преки инв-ции, портфейлни и др.инв-ции, резервни активи; III.Грешки и пропуски.

Салдирането на ПБ е израз на годишното му приключване в рамките на което се сумират всички записвания по приходните валутни потоци от една страна и р-дните вал.потоци от друга. В следствие на използването на п-па на двустранното счетоводно записване Пбтеоретично е винаги изравнен. От теоретични позиции при салдирането са възможни 3 ситуации: 1.Приключване с активно салдо; 2.Прикл.с пасивно салдо; 3.Прикл.с равновесно салдо.