МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ. Теории за международната търговия. Външнотърговска политика, мита и квоти. Платежен баланс. Външен дълг и икономическо развитие

МТ е конкретна форма на размяна на стоки и услуги между държавите. Тя предполага съзнателна дейност към осъществяване на покупко-продажбата между отделните страни. Непосредствено свързан с нея е междунар.пазар който обхваща сферата на обръщението на стоките и услугите които участват в размяната. В зависимост от направлението на движение на стоките и услугите разграничаваме:-импортна търговия сделките по внасяне на чуждестр.стоки

-експортна продажбата на стоки в други страни износа на стоки за чужбина.-реекспортна търг.сделки при които една страна купува стоки от друга и ги продава на трета без преработка

В зависимост от обхвата на стоките, които се включват в отчитането, МТ бива:

-обща вкл.целия внос и износ, реекспорт и спец.търговия със злато;-специална износа на стоки, които се произвеждат в страната и вноса на стоки за страната. В зависимост от звената през които минава:-директна търговия когато контрагентите са износител-вносител

-посредническа - трета чужда страна оказва съдействие при сключване на сделката

-консигнационна стоката се изнася преди да е продадена.Според начина на извършване на сделката и плащането:-борсова търговия постоянно действащо тържище, където сделките се сключват чрез наддаване или типове контракти .Политиката на една страна в областта на м/ународната търговия може да приема да приема три форми: 1.свободна търговия-отсъствие на правителствена намеса в търг.отн-ия на местните с чуждите производители;

2.абсолютен протекционизъм - отсъствие на търг.отн-ия на една страна с останалия свят;

3.обикновен протекционализъм - отклонение от свободната търговия, с цел защита на нац.произв.от външна конкуренция. Всяка ситуация, при к в резултат на правителствена намеса равновесната цена е различна от световната, но по-малка от вътрешната, и вносът намалява, но не се прекратява,предст.протекционазъм. Има три вида протекционистична политика:

-пряко увеличава цената на стокатакато използва вносни мита. Митото е вид данък, с к се облагат вносните, изностните и транзитните стоки при преминаване на държавната граница;

-пряко намалява количеството на внасяната стока, ч/з използване на вносна квота. Вносна квота - ограничението за внасяното количество; -немитнически ограничения - валутни и кредитните ограничения при внос, санитерните и ветеринарните изисквания към внасяните стоки и др. Митото може да бъде определено или като абсолютна сума за единица продукт или в процент в/у цената на стоката. Има забранително и незабравителни мита. Митото е приходоизточник за държ.бюджет. квотата обикновено предоставя печалбата, резултат от ценовата разлика, на този, к извършва вноса на дадената стока. Една митническа политика влияе по различен начин, производители, правителство и обществото като цяло. Загуба на потребителите - в резултат на по-високата пазарна цена част от потребителите намаляват потреблението си, а друга част - го прекратяват изобщо. Печалба на производителите - увеличената цена стимулира местинет производители да разширят производството. Доход на правителството= (количество на внасяната стока)х (еличината на митото за 1 продукт). чиста загуба на обществото - изразява се в разликата м/у загубата на потребителите и печалбата на производителите и правителството. Значителният протекционизъм като търг.полит.на страните учавстващи в м/унар.търг. води до намаляване на благосъстоянието в световен мащаб. Определена митническа политика може да доведе до изгоди за една страна при условие, че другите страни не отговарят по същият начин.ВТП може да бъде изградена на административни мерки,може да има макроикон.х-р, да е свързана с варирането на валутен курс на нац.пар.единица с оглед уравновесяването на търг.баланс. Админист.мерки включват търговски протекции, валутен контрол, полит.на заемане на чужди платежни средства. Полит.на протекции - има двойнствена природа: Първо тя покачва износа и второ намалява вноса. Увеличаването на износа става посредством субсидиране в полза на износителите чрез експортни премии. Намаляването на вноса се постига чрез изменението на вносните цени, митн.тарифи, извънмитн. огранич.и вносните квоти.Платежния баланс, както БВП и бюджета са огледало на вътр. състояние на ик. на 1 страна. Под платежен баланс се разбира б-с на вс. постъпления от чужбина към дад. страна и на вс. плащания от нея към чужбина, в чуждестр. валута за опр. период(год.). Операциите, свър. с м/унар транзакции се групират в 3 осн. сметки: 1. Текуща сметка- вс. постъпления и плащания по транзакции с чужбина, осъщ. текущо през годината и свър. с износ и внос на стоки и услуги, и с частни преводи. В тек. сметка се обхв. : търг. баланс(съпоставка на ст-та на вноса със износа на стоки), балансът на услугите, баланс на частните преводи(едностранни дарения). Стимул. им опр. състоянието на текущата сметка. 2. Капиталова и финансова сметка. Кап. см. отразява само кап-те трансфери-изтичане и приток на капитали. Ост. капит. движения се отразяват от фин. см., в чиито състав влизат преките инв-ии(вложения в реални активи), портфейлни инв.(с вложения в ценни книжа, даващи право на соб-ст в/у реални и соб. активи), търг. кредити, заеми и др. депозити(други инв.). 3.Балансът на златно-валутните резерви отразява измененията на резервите от монетарно злато от разполагаеми и спец. права на тираж, в резервните позиции на МВФ,