Международна миграция на населението

1. Същност на миграцията

Важна тенденция в глобалното демографско развитие е мощният миграционен поток на населението по света.

Хората, които напускат родината си, се наричат емигранти, а онези, които търсят възможности да устроят живота си в друга държава са имигранти.

Още през 1901 г. се правят опити да се унифицират стандартите по отношение на международното преместване на хора. Това не е постигнато и досега съществуват различни виждания по основните определения.

Сериозни трудности при изследването на международната миграция възникват и във връзка с достоверността на данните за потоците от хора. Експертите от ООН разчитат на три основни източника: преброяването на населението в отделните държави, граничния контрол и гражданската регистрация на хората, свързана с издаването на документи за самоличност, жилищна регистрация и др. Като най-правдива се смята статистиката, получена от периодичните преброявания на населението.

Според дълготрайността на престоя на мигрантите се различават следните видове международна миграция: постоянна, когато хората са напуснали своята родина и окончателно се заселват в друга държава; временна в случаите, когато престоят на чужденците в една страна е ограничен до шест години във връзка с договор или друг ангажимент, поет към изпращащата държава; сезонна обикновено в рамките на един сезон от годината, когато се намира подходяща работа, главно в сферата на селското стопанство, туризма и други сезонни дейности; ежедневна много характерна за крайграничните региони, когато хората ежедневно или ежеседмично пътуват, за да работят в съседни страни. Последният вид миграция е типичен за високоразвитите държави.

По своята законност международната миграция е легална и нелегална. Връзката между тях е непосредствена, защото е обичайна практика легално напускащи страната си хора, като туристи, на гости или под друга легална форма, впоследствие незаконно да останат, за да живеят и да работят на територията на друга държава.