МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ЗА УНИФИЦИРАНЕ НА НЯКОИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ОКАЗВАНЕТО НА ПОМОЩ И СПАСЯВАНЕ В МОРЕТО

Конвенцията е подписана на 23.09.1910 г в Брюксел.Към нея има Протокол от 1967 г.

Конвенцията се състои от 19 члена.

Според тази конвенция не се прави разлика между помощ и спасяване.И двете услуги и се подчиняват и не се взема предвид в какви води се оказват.

Всяко действие по оказване на помощ и спасяване с полезен резултат дава право на възнаграждение , но то не трябва да превишава стойността на спасеното имущество.Ако няма полезен резултат не се полага възнаграждение.

Влачещия кораб няма право на възнаграждение за оказване на помощ и спасяване ако е извършил само услуги считани като изпълнение на договор за влачене.

Възнаграждение се дължи и когато въвлечените кораби са на един и същ собственик.

Размерът на възнаграждението се определя по споразумение между страните или в съда. Разпределението на възнаграждението между собственика , Капитана и другите лица на служба на спасяващия кораб се извършва на базата на закона на флага на кораба.

Всеки договор за оказване на помощ и спасяване сключен под влияние на опасност може да бъде обявен за недействителен или изменен от съда ако той счита , че договорените условия са несправедливи.

При определянето на възнаграждението в съда се взема предвид:

1. постигнатия успех , усилията на спасителите , опасността на която е бил изложен спасения кораб пътници и екипаж , загубеното време , направените разходи , претърпените щети , рискове , отговорности и др.

2. ценността на спасените вещи.

Спасените хора не заплащат никакво възнаграждение за своето спасение.Спасителите на човешки живот имат право на справедлива част от възнаграждението предоставено на спасителите на имущество.

Искът за заплащане на възнаграждение се погасява с 2 г давност от деня , в който са завършили действията по оказване на помощ или спасяване.

Всеки Капитан е длъжен доколкото е възможно и без да рискува кораба си , екипажа и пътниците да окаже помощ на всяко лице в морето застрашено от гибел.Станите се задължават да приемат законодателство за санкциониране на неоказването на помощ на море.

Конвенцията не се прилага по отношение на военните и държавни кораби които извършват обществени превози.

Република България не е член по Конвенцията , но основните и принципи са заложени в КТМ.

ПРОТОКОЛ

ЗА ИЗМЕНЕНИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА УНИФИЦИРАНЕ НА НЯКОИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ОКАЗВАНЕ НА ПОМОЩ И СПАСЯВАНЕ В МОРЕТО , 1910

Протокола е приет на 27.05.1967г.

Основното му съдържанието е , че променя чл.14 на основната конвенция т.е. конвенцията вече ще се прилага и по отношение на услугите по оказване на помощ и спасяване , които се оказват от военен кораб и на военен кораб , а също така и към държавните кораби.

Иск срещу държавата , чиито кораби са военните или други извършващи обществена нетърговска дейност може да бъде предявен само в съдилищата на тази държава.

В българското законодателство спасяването е уредено с КТМ , Нредба за организация и управление на аварийно-спасителната дейност - 1977 , Наредба за разпределение на възнагражденията при спасяване , Споразумение между България , СССР , Румъния по оказване на помощ и спасяване - 1956.