МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ЗА ТОНАЖНО ИЗМЕРВАНЕ НА КОРАБИТЕ 1969

INTERNATIONAL CONVENTION ON TONNAGE MEASUREMENT OF SHIPS 1969

Конвенцията е приета в Лондон на 23.06.1969.В сила е от 18.07.1982 за нови кораби и от 18.07.1994 за съществуващи.За Република България е в сила от 14.01.1983 г.

Целта на конвенцията е да се установят еднакви принципи и правила по отношение на определянето тонажа на корабите , които извършват международни плавания.

За нуждите на конвенцията се дават определения на следните понятия:Администрация , международно плаване , бруто тонаж , нето тонаж , нов кораб , съществуващ кораб.

Бруто тонаж (GT) - тонажната стойност на целия обем на един кораб , която се определя по правилата на конвенцията.

Нето тонаж (NT) - тонажната стойност на полезния капацитет на един кораб , която се определя по правилата на тази конвенция.

Конвенцията не се прилага за военни кораби , кораби с дължина по-малка от 24 метра.

Определянето на тонажите на корабите се извършва от Администрацията или от лица и организации признати от нея.Администрацията носи отговорност за определените бруто и нето тонаж.Правилата, по които се изчислява тонажа на корабите са дадени като приложение към конвенцията.

След извършването на измерванията и определяне на тонажа на кораба се издава свидетелство - International Tonnage Certificate. Свидетелството може да бъде издадено и от Правителството на друга държава по искане на това , под чийто флаг плава кораба.

Във формата на свидетелството има графа за забележки , в която се записват старите данни - преди влизането в сила на конвенцията ( става въпрос за съществуващите кораби ).Тези данни служат за справка , за да може да се контролира обарудването на кораба по конвенции , които са влезли в сила преди влизането в сила на тази конвенция.

Свидетелството не се нуждае от периодични и годишни заверки , а се променя само когато на кораба са направени конструктивни промени , които водят до промяна на бруто и нето тонажа.